Ирландия чества 100-годишнината на романа "Одисей" от Джеймс Джойс - основна творба в англоезичната литература, с традиционния Блумсдей, който днес е много по-празничен, съобщи АФП.
Още от началото на седмицата почитатели на писателя се разхождат из Дъблин в костюми от епохата и разиграват сцени от книгата. Във вторник в музея на Джеймс Джойс беше възпроизведена въображаема среща между него и съвременника му Марсел Пруст, на която двамата обсъждат оставеното от ирландеца наследство.
Датата 16 юни е тази, на която героят в романа Леополд Блум броди из града и среща други хора, реални и измислени. За първи път Блумсдей е отбелязан в Дъблин през 1954 г. Поетът Патрик Кавана и комикът Флан О' Брайън тогава вървят по стъпките на Леополд Блум с приятели, като се задържат много повече в кръчмите от героя в измислената му одисея. Всяка година след това почитатели на Джойс се събират на места, посочени в епизоди от книгата. Денят често започва със закуска с бъбреци, каквато е изял Леополд Блум.
"Одисей" е публикуван в Париж през февруари 1922 г. Героят на романа следва непряко премеждията на героя на Омир при завръщането си в Троя. Действието е на 16 юни 1904 г. в Дъблин, когато страната е още под британски контрол. Първоначално романът е забранен във Великобритания и САЩ заради "неприлични" сцени.
Смятаният от много критици за най-значимото англоезично произведение на XX век, "Одисей" е труден за категоризиране роман, който разчупва жанровете и повествователните техники и повдига въпроси за ирландския национализъм, религиозните догми и сексуалността.
Ирландското правителство, което по времето на поета е под влиянието на Католическата църква, отказва да репатрира тялото на Джеймс Джойс след смъртта му през януари 1941 г. на 58-годишна възраст, заради силната му критика към институцията. Авторът, който прекарва голяма част от живота си в континентална Европа, все още е погребан в Цюрих, Швейцария, където туристите му отдават почит.
Романът, написан докато Джойс е на фронта по време на Първата световна война, шокира, но и предизвиква размисъл, като авторът преработва мита на Омир, адаптирайки го към тогавашния Дъблин.
