Най-големият айсберг в света A23a се върти на едно място северно от Антарктида от месеци, защото е попаднал над огромен въртящ се цилиндър вода, съобщи Би Би Си. Океанографите наричат това явление Колона на Тейлър. Възможно е A23a да остане "в плен" години.
"Обикновено човек си мисли, че айсбергите са нещо преходно, че те се раздробяват и разтопяват. Но не и този", каза полярният експерт проф. Марк Брандън от Свободния университет. "А23а е айсберг, който просто отказва да умре", добави изследователят.
А23а е два пъти по-голям от Лондон с предградията. Дълголетието на айсберга е добре документирано. Той се е откъснал от антарктическото крайбрежие още през 1986 г., но след това почти веднага е заседнал в дънната кал на морето Уедъл. Три десетилетия е статичен "леден остров", без да се движи. Едва през 2020 г. отново изплува и започна да се носи, отначало бавно, преди да се насочи на север към по-топъл въздух и води.
В началото на април тази година A23a навлезе в Антарктическото циркумполярно течение (ACC - студеното течение, което обикаля Антарктида). То придвижва сто пъти повече вода около земното кълбо, отколкото всички реки на Земята взети заедно.
Това би трябвало да ускори айсберга с тегло близо трилион тона, като го насочи към Южния Атлантически океан. Вместо това A23a остава на място точно на север от Южните Оркнейски острови, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка с около 15 градуса на ден. И докато прави това, разпадането и евентуалната му гибел ще се забавят.
A23a не е заземен. Има поне хиляда метра вода между долната му страна и морското дъно. Проф. Тейлър, на когото е наречено явлението, доказва, че когато пред течение се изпречи препятствие на океанското дъно, при определени обстоятелства то се разделя на два ясно разграничими потока, като това генерира дълбока маса въртяща се вода под тях.
В този случай препятствието е издатина на океанското дъно, широка 100 км. Водовъртежът е върху нея и засега А23а е негов "пленник". Никой не знае колко ще продължи това. А23а е идеален пример колко е важно да се познава формата на океанското дъно, а засега само четвърт от него е картографирано по съвременни стандарти.
