Броят на екстремно горещите дни, в които температурите достигат до 50 градуса по Целзий на различни места по света всяка година, се е удвоил от 1980 г. насам. В периода между 1980 и 2009 г. температурите са надвишавали тази граница средно в 14 дни всяка година. Между 2010 и 2019 г. те вече са били 26 средногодишно.

Периодите, в които температурите са надвишавали 45 градуса, пък са се увеличили средно с по две седмици на година. Според директора на Института по климатични промени към Оксфордския университет Фредерике Ото този процес може на 100% да бъде обяснен с увеличеното потребление на изкопаеми горива.

С общото затопляне на климата на планетата, екстремните температури се регистрират все по-често. Те могат да бъдат смъртоносни за хората и за останалите живи същества, като в същото време нанасят и сериозни материални щети върху пътищата, сградите и енергийната инфраструктура.

Най-често стойности от над 50 градуса по Целзий се отчитат в Близкия изток и района на Персийския залив. Това лято в Канада и в Италия бяха регистрирани исторически температурни рекорди съответно от 48.8 и 49.6 градуса по Целзий. Учените предупреждават, че ако човечеството не успее да ограничи вредните въглеродни емисии, затоплянето ще продължи.

Анализът показва още, че през последното десетилетие максималните дневни температури са се увеличили с 0.5 градуса по Целзий, в сравнение с нивата си за периода от 1980 до 2009 г. Затоплянето обаче не е равномерно във всички краища на света. В Източна Европа, Южна Африка и Бразилия максималните температури са се увеличили с 1 градус, а в Арктическите региони и в Близкия изток повишението е с цели 2 градуса по Целзий.

До 2100 г. над 1.2 милиарда души по света ще бъдат изложени на екстремни температурни условия, които ще застрашават живота и здравето им, ако настоящата тенденция продължи да се развива със същите темпове. Климатичните промени засягат човешкото здраве не само директно, но и чрез влиянието си върху околната среда, припомнят учените.

Екстремните жеги увеличават вероятността от засушавания и горски пожари, в резултат на което страда земеделското производство. Увеличава се и територията на пустините за сметка на обработваемите земи, което е ключов риск най-вече за бедните държави, в които осигуряването на хранителни продукти продължава да е проблематично.