Случвало ли ви се е да се чудите къде, да не му се види, отидоха последните 20 години от живота ви? Сякаш вчера безгрижно пушихте с приятелите на пейката пред блока, а днес сте вече разведени, с безброй борчове и работа от 9 до 5? Отмина бързо времето от прекрасните 90-те, когат мобифонът бе мит, но пък да се шматкаш по улиците до среднощ, без много-много да му мислиш, бе нещо напълно нормално.

Ако и вие изпитвате лека носталгия към времето, когато „джойнтът беше левче“, както пее в своята небеизвестна песен Ицо Хазарта, то тогава точно за вас е книгата на неговия добър приятел – сценаристът и автор на безброй разкази Тео Чепилов. Освен, че е участвал в създаването на сериали като „Стъклен дом“, „Домашен арест“ и „Под прикритие“ , негов е текстът „Десетте вида софиянци“, събрал над половин милион четения в интернет. Работил е на още сто места и е написал множество публикувани и непубликувани страници. Сборникът с разкази „Ситуация след ситуация“ е първата му книга.

Тя съдържа истории за задимените заведения, за наркотиците, примесени с музика и погълнати с алкохол, за безразборния секс, безличните познанства, безкрайните брътвежи на безсмислени теми, за лутането, кръстопътищата и всичко останало, съпътстващо живеенето на висока скорост. Безкомпромисно директни, тези разкази са шокираща хроника на едно излъгано поколение, на което шумно и щедро бе обещано светло бъдеще, но получи сива и сурова реалност. Зад маската на самоиронията, хумора и оголения език крещи болката от изгубения живот, споделя самият той.

Тео е скромен, той самият раказва, че създаването на тази книга му е отнела 20 години. 20 години, през които е търсел, намирал, събирал, разпитвал и кътал преживелици, невероятни разкази, чувства, премеждия, щастливи и не толкова щасливи моменти, които да вплете във вълнуващи сюжети и истории. Те всички са достоверни – преживени от него или негови приятели. Затова и Чепилов казва: „Това не е просто нещо, което съм написал. Това е нещо, което съм преживял“. Някои от разказите са забавни, други са малко цинични, трети пък са шокиращи. Но едно ги свързва – всички са толкова искрени, че няма как да не разпознаете себе си в поне един от тях. А може би и в малко повече от тях.

Но стига сме говорили ние. Предоставяме ви откъс от един от разказите в книгата, който е достатъчен, за да ви покаже силата на неговите думи.

„Няма по-самотно място от коридора на „Пирогов“ в три часа през нощта.

Празно. Тихо. Мръсно. Изпълнено с мирис на смърт и отчаяние.

Тук сме само аз и трите капки кръв, които останаха след Мартина, докато вкарваха носилката ѝ в интензивното. Опитвам се да не ги гледам, но очите ми сами се извръщат към тях. Ако никога не се събуди, с това ли ще я запомня – с трите капки кръв на мръсната мозайка в коридора? Времето тече бавно, толкова бавно, че имам време да се обвинявам, да се пълня с надежда, да се страхувам и после пак да се обвинявам и така, докато се изгубя съвсем.

Предполагам, че никой от стотиците хора, седели на тази пейка, стискайки главата си с ръце, не е можел да осъзнае как в едната секунда животът си е текъл обикновено, а в следващата се е озовал тук. Все едно сменяш канала и от романтичната комедия попадаш насред тексаско клане. В главата ти обаче животът продължава да си върви по инерция. Така както си го бил запланувал.

Аз например в момента не трябваше да съм тук."

Продължението може да прочетете в „Ситуация след ситуация“ на Тео Чепилов, издателство „Колибри“.