Почти всеки един от нас мрази да чува гласа си на запис. Това сочат както стари, така и нови проучвания, провеждани от 60-те години насам до ден днешен. Масово хората се дразнят на собствения си глас, когато го чуят на запис, а докато говорят не им прави впечатление. Следва логичният въпрос - защо?

Отговорът е в собствената ни глава, пише списание "Science of Us", цитирано от "Дневник". Когато слушаме гласа си на запис, ние го чуваме точно така, както звучи на околните. Общувайки обикновено и чувайки го в реалността, ние всъщност чуваме една леко изкривена версия.

Звуковите вълни достигат до ушите ни по два отделни канала. При първия говорът ни минава през въздуха, стигайки до ухото ни така, както всеки друг звук. Вторият канал пък се дължи на вибрацията на гласните ни струни. Когато говорим, те вибрират, а заедно с тях вибрират и костите на черепа ни. Този звук се регистрира, а гласът ни звучи по-ниск, от колкото е в действителност, защото костите пренасят по-ниски честоти в сравнение с въздуха. Поради тази причина, чувайки гласа ни на запис, ние се дразним, защото смятаме, че не звучим като себе си. А това всъщност е далеч от истината.