Замърсяването в София е много над нормалните нива, показва за пореден път ново проучване на Световната здравна организация (СЗО), съобщават от capital.bg.
Според данните годишните количества на фини прахови частици са над нормите, зададени от организацията: 43 мкг/м3 за фини прахови частици с диаметър 10 микрона (ФПЧ10) и 22 мкг/м3 за още по-опасните ФПЧ2,5 (които могат да достигнат до белите дробове и носят опасни последствия за здравето). В отделни дни ситуацията може да е много по-лоша.
Пловдив, Варна, Бургас, Враца, Монтана, Русе и Хасково са сред другите български градове, включени в изследването на СЗО. Всички те имат по-високи нива на ФПЧ 2,5 дори от София за 2013г., от когато са и данните. Добрата новина е, че те са в групата, която се движи към подобряване на състоянието на въздуха.
Справяме се по-зле от съседите
България попада в категорията страни с по-високи средни доходи в Европа, заедно с Румъния, Черна гора, Сърбия, Турция. Сред съседните държави Букурещ и Белград показват по-ниски или същите нива на фини прахови частици, докато жителите на Атина се наслаждават на малко по-чист въздух, отколкото в българските градове.
Столицата, както и градове като Пловдив, Варна и Бургас обаче страдат от по-лошо качество на въздуха от Лондон, Париж, Берлин и Мадрид. Причините са, че в България се използват по-стари коли, голяма част от населението се отоплява с въглища, дърва или нафта, а и до момента не са проведени достатъчно успешни политики срещу замърсяването.
В района разбира се има и градове с по-лошо качество на въздуха. В Скопие има почти двойно повече фини прахови частици във въздуха в сравнение със София, докато Истанбул води с малко – с по 10 мкг/м3 и в двете категории.
Според СЗО 98% от изследваните градове в страни с нисък или среден доход и с над 100 хиляди жители не отговарят на указанията за качество на въздуха на организацията - 20мкг/м3 на ФПЧ10 и 10мкг/м3 за ФПЧ2,5. От друга страна, нормите на ЕС за качество на въздуха са по-високи – допустимото е 40мкг/м3 от ФПЧ10 и 25мкг/м3 от ФПЧ2,5.
Според нормите на СЗО за качество на въздуха, ако ФПЧ10 бъдат намалени от 70 на 20 микрограма на кубичен метър, то смъртните случаи, свързани със замърсяването може да се намалят с около 15%. През 2014г. в България например е имало 50 хиляди българи, които страдат от хронична обструктивна белодробна болест, която се влошава от високите нива на прах във въздуха.
"От решаващо значение за града и националните правителства е да направят качеството на въздуха в градовете приоритет за здраве и развитие", коментира д-р Карлос Дора от СЗО.
С най-високи нива на ФПЧ10 според проучването на СЗО е Онитша в Нигерия с годишна стойност от близо 600 мкг/м3 за 2009г. За да добиете представа, във въздуха на Пекин има 5,5 пъти по-ниски годишни нива на ФПЧ10. Населението на "шампиона" Онитша е около милион души, като само преди десет година е било двойно по-малко. Според британския вестник Guardian, Онитша е типичен пример за рисковете от бързата урбанизация без планиране или адекватни обществени услуги.
Град Забол в южен Иран пък е градът с най-високи нива на опасните ФПЧ2,5 – цели 217 мкг/м3, десет пъти повече от средните нива в София за 2013г. Пясъчните бури, климатичните промени, сушата и лошото управление на водните ресурси са сред факторите, допринесли за упадъка на града, разказва Мохсен Солеймани, национален мениджър за проекти за опазване на иранските влажни зони, цитиран от Guardian. Според Солеймани в Забол проблемът е свързан не с индустрията, както в Техран или Пекин, а с метеорологичните условия. На-чист въздух пък може да се открие в град Муонио, Финландия, който се намира в близост до Северния полярен кръг и е с население малко над 2000 души. Там годишните нива на ФПЧ10 и ФПЧ2,5 са съответно 4мкг/м3 и 2мкг/м3. В доклада на СЗО са използвани данни от 3000 града от 103 държави.
