Ние дъвчем по-малко от шимпанзетата и вследствие на това имаме по-малко масивна челюст и по-голям мозък. Как се е случило това? Даниел Либерман (Daniel Lieberman), еволюционен антрополог от Харвардския университет е автор на ново изследване, което представя хипотезата, че изобретяването на каменни инструменти за рязане на месо и кореноплодни зеленчуци рязко е намалило усилията на нашите предшественици за дъвчене и това им е дало възможност да развият физически, а и когнитивни особености, характерни за съвременните хора. Изследването е публикувано в Nature. Най-досадна част от живота на шимпанзето е дъвченето. Нашите братовчеди прекарват 6 часа на ден дъвчене. Затова месото е рядкост в диетата им. Но за разлика от тях, месото е храна на хоминидите, предците на съвременния човек, преди 2,5 милиона години, обяснява Либерман в Science news.
Само преди 500 хиляди години нашите предшественици са започнали готвят. Но как са се справяли хоминидите преди да се научат да обработват термично месото? Точно с това се занимава екипът на Либерман. Причината съвременните хора да употребяват толкова малко време за дъвчене е, че "ние ядем много по-висококачествена храна от нашите предци", отбелязва Либерман.
Заедно с Катрин Цинк (Katherine Zink) той изследва каменните инструменти, изобретени по това време. Учените дали на доброволци да дъвчат сурово месо и корени, сурови или напълно сварени в различна степен, нарязани или не. Учените прикрепили електроди по лицето на няколко десетки доброволци и следили времето и изразходваната сила за дъвчене на месо и зеленчуци.Първото нещо, което открили е, че суровото месо е почти невъзможно да се яде от човек, дори да имате подобни на тези на шимпанзето зъби. Съвременните крави се отглеждат, за да имат меко месо, затова екипът на Либерман дава на доброволците козе месо, което е по-жилаво и по-точно имитира дивеча, който ранните хоминиди са яли. "Яденето на сурово козе не е приятно", разказва Либерман, който опитал сам. "Можете да дъвче и дъвчете и дъвчете и дъвчете и нищо да не става". Човешките зъби просто не могат да се раздробят месото на по-малки парчета, които да може да се погълнат. "То е почти като дъвка", казва Цинк. Зъбите на шимпанзетата са приблизително еднакво непригодни за дъвчене на месо. За нашите ранни предци, с техните зъби, подобни тези на шимпанзето, яденето на месо вероятно е било продължително и енергоемко изпитание.
Но с помощта на нож или каменни инструменти, които да могат да раздробят трупа на парчета, може да се промени процеса коренно. Възможността да се раздробят влакнестите кореноплодни растения с камък също помага. Резултатите от експеримента показват, че рязането на месо и смилането на корените намалява времето за дъвчене със 17% и това е 2,5 милиона по-малко захапване за една година.
Цинк и Либерман смятат, че това улеснение е повече от достатъчно, за да позволи на ранните членове на нашия род Homo да развиват по-малки зъби и челюсти. След като предците ни не трябва да употребяват толкова много време от живота си за дъвчене, големите зъби и челюсти спрели да са еволюционно предимство - и естественият подбор благоприятствал развитието на други характеристики вместо тях. Например, по-малката челюст освободила пространство за маневрени устни, ключов компонент при формирането на речта. "Простите технологии за преработка на храната са били наистина от огромна полза за тези хоминиди, които са ги измислили преди 2-и половина милиона години," заяви Либерман.
