Новото поколение турски паспорти ще имат обновен дизайн, включващ рисунка на 1500-годишната „Света София” - византийската катедрала, превърната в джамия, заяви президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган в обръщение към нацията.

През 2020 г. Ердоган официално превърна най-значимото архитектурно бижу на Истанбул от музей в джамия с изключително спорно решение, което предизвика международни критики, но зарадва консервативните му поддръжници.

Новият документ за самоличност ще включва също изображения на двореца "Топкапъ" и старата сграда на парламента на страната, заяви турският президент.

Църквата Света София - построяване и освещаване

Първоначално построена през 360 г., църквата е разрушавана на два пъти при обществени безредици. Съвременната сграда е построена през 532 – 537 г. при император Юстиниан I по проект на Исидор от Милет и Антимий от Трал. Впечатляващо инженерно постижение за времето си, „Света София“ е смятана за най-яркия образец на византийската архитектура и оказва значително влияние и върху монументалната архитектура през Османската епоха.

Църквата „Света София“ е осветена за пръв път през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. След превземането на града от кръстоносците през 1204 г. тя служи за катедрала на константинополските латински патриарси до тяхното прогонване от Константинопол през 1261 г.

След падането на Константинопол под османска власт през 1453 г. „Света София“ е превърната в джамия. След разпадането на Османската империя правителството на Турция секуларизира сградата през 1934 г. и от следващата година тя функционира като музей.

Въпреки че обикновено е наричана просто „Света София“, църквата не е посветена на римската мъченица София, а на светата Премъдрост Божия (на гръцки: Ναός τῆς Ἁγίας τοῦ Θεοῦ Σοφίας), божествената страна на Иисус Христос, която е и един от ипостасите на Светата Троица.По тази причина храмовият празник на църквата е 25 декември, годишнината от въплъщението на Премъдростта Божия.