Великобритания заяви, че може да изпрати още войници в Естония и да оглави формирование с размерите на бригада там. Същото се отнася и за Германия, която обяви в навечерието на предстоящата среща на върха на НАТО, че е съгласна да разположи още свои сили по източния фланг на алианса в отговор на войната на Русия срещу Украйна, предаде Ройтерс.

Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви пред журналисти в Брюксел, че страната му ще преобразува двете си батальонни групи в Естония в по-голямо бойно подразделение. Основната част от подкрепленията за попълването на състава на това ново съединение обаче няма да бъдат изпратени в региона, а ще стоят в готовност във Великобритания, за да бъдат разположени по всяко време в случай на нужда.

"Ще преобразуваме бойните групи в изнесена бригада с постоянен щаб, командван от офицер с чин бригаден генерал, което ще позволи бързото разгръщане при нужда на напълно окомплектована бригада", каза той.

Сформирането на бригади - военни подразделения с численост между 3000 и 5000 души - ще бъде значително усилване на присъствието на НАТО в Балтийския регион, в частност в Латвия, Литва и Естония, за които се смята, че след инвазията на Москва в Украйна също са застрашени от нападение на Русия, отбелязва Ройтерс. Допреди нахлуването в Украйна, което Кремъл нарича "специална военна операция", алиансът поддържаше в трите бивши съветски републики само батальони от по около 1000 войници всеки.

Балтийските страни искат пактът да увеличи дори десетократно присъствието си в сравнение с равнищата му отпреди инвазията в Украйна.

Латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс поиска в региона да бъдат разположени още сили и заяви, че всяка проява на слабост - било то в Украйна, или на територията на НАТО - ще поощри Москва.

"Много е просто, Украйна трябва да победи, а Русия трябва да загуби, няма друг изход от сегашната ситуация", каза той пред репортери. "Всеки друг вариант просто ще бъде нова покана към Русия да предприеме някакви действия през следващите години, а ние не желаем това, защото балтийските страни плащаха цената вместо другите и не сме готови да продължим да го правим."

Литва и Естония споделят становището на Латвия. Малко след като през февруари Русия нахлу в Украйна, НАТО разположи още войски, кораби и самолети по източното крило на алианса, в частност в Балтийския регион. Общата численост на разположените от пакта сили по източния фланг възлиза на 40 000 души.

На срещата на върха на НАТО в Мадрид, която ще се състои от 28 до 30 юни, лидерите на страните от пакта ще обсъждат по-структуриран подход за дългосрочно адаптиране на алианса към драстично влошилата се според него ситуация в сферата на сигурността в Европа заради руските действия в Украйна.

Съюзниците обаче не са единни по въпроса за числеността на войските и къде точно да бъдат базирани подкрепленията за тях, включително въоръжението им.

Някои експерти предупреждават, че няма смисъл край границите на Русия да се разполагат крупни бойни подразделения, тъй като това ще ги изложи на опасността да бъдат унищожени още при първата вълна на възможно на нападение, и затова според тях те по-скоро трябва да бъдат дислоцирани по-назад в тила.

Германия предложи личният състав на многонационалния батальон на НАТО в Литва под германско командване да бъде увеличен до бригада, точно по начина, по който Великобритания възнамерява да остави по-голямата част от войските си в готовност у дома, а не да ги изпраща директно в Балтийския регион.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази увереност, че преди срещата на върха съюзниците ще обещаят достатъчно войски за попълване новите подразделения на изток.