„Toва подействува като електрически ток върху множеството и единодушни ентусиазирани „ура“ зацепиха въздуха. Урата се подемат от множеството, натрупано вън, и мощни овации разлюляха атмосферата. Ученическият хор със същия ентусиазъм запя „Шуми Марица“ и цялата околия се препълваше с величествен кипеж от звукове – народът ликуваше.“

Така вестник „Пряпорец“ отразява новината за едно от най-значимите събития в нашата нова история. На 22 септември 1908 г. в старата българска столица Търново княз Фердинад тържествено обявява България за независима държава. Дългоочакваната вест е посрещната с радост от обществото.

Необходимостта от отхвърляне на васалитета на султана става все по-осезаема предвид динамичното развитие на страната, а събитията от лятото на същата година създават подходящите условия.

Избухването на Младотурската революция и проблемите в Османската империя катализират действията на управляващите и на българската дипломация и те предприемат предварителни сондажи сред великите сили. Повечето от тях не изразяват готовност за подкрепа. Изключение прави Австро-Унгария, която има свои причини да желае промяна в статуквото на Балканите с анексирането на Босна.

С успешното реализиране на този труден, но важен акт България се изравнява по статут с останалите европейски държави, получава правото да води самостоятелни преговори и да сключва договори с други държави, прекратява плащането на васалния данък и режима на капитулациите и окончателно утвърждава съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 г. Предстоят трудните преговори за признаването на Независимостта, които отново ще се увенчаят с успех. Празникът се отбелязва тържествено още от първата си годишнина.