Разказ на Надя Йончева
„14-годишен се преместих в София, където завърших Първа английска езикова гимназия и посещавах курсове в НАТФИЗ, за да се подготвя за това, с което исках да се занимавам“.
Така започва разказа на Владимир Груев – едно усмихнато и – поне ако съдим по изражението му, доволно от живота си българче в Лондон. Той е тук заради онова, което го влече най-много - танца. Учи Кинорежисура в University of the Creative Arts. Но защо тъкмо тази специалност, питам младото момче, чиито решително събрани вежди ми подсказват, че той предварително се е въоръжил с търпение да обясни всичко, неясно за света на родените преди 1995-а: „Защото така ще мога един ден да покажа по-мащабно и пред по-широка публика магията на нашето изкуство.“
За начало, Владо участва в 20-минутно шоу в един от най-големите танцови театри в Лондон и Англия въобще – The Place. Това се случва в началото на тази година, на 12 януари. Владо е тук вече трета зима. За образованието си е теглил студентски заем, а за издръжката разчита все още на родителите си от България. „За момента нямам възможност да работя, защото времето ми отива в дипломните проекти и танцовото представление, което завършихме наскоро. Като завърша, бих потърсил клиенти, които се нуждаят от фотография или видео в сферата на моите интереси - танц, театър, ърбан култура“, обяснява Владо.
Всъщност, представлението е успех, защото заедно с останалите участници – още 7 танцьора и хореограф, успяват да продадат всичките 260 билета за един месец. За рекламен канал използвали Фейсбук и Инстаграм.
Скъпо ли е да наемеш място като The Place, питам Владо, който разкрива, че за един час са платили 1 500 паунда. За да покриеш разноските си, трябва да продадеш поне половината билети. Тема на представлението е езика и по-точно това, как хората се губим в речта и езиковите бариери. Именно тогава на помощ се притича по-мощно средство за изразяване – езика на тялото… Комбинацията от съвременен танц и брейк явно допада на публиката, защото отзивите след шоуто са повече от добри.
„Англия е добро място за изкуство, когато си поставиш цел и хората, с които работиш ти помогнат да я постигнеш. Тя е и страната, която отделя най-много средства за развитие на танцовото изкуство“, разказва Владо, от което става ясно, че това е намерил своето място. Той е категоричен: тук вижда и научава много повече, отколкото би могъл в родината. Всичко това оправдава лишенията и трудностите, които е изпитал за трите години, прекарани на Острова:
„В Англия смених най-различни квартири. Имаше период, когато бях много затруднен, тъй като ни изгониха в 2 през нощта по средата на семестъра от мястото, където живеехме и ми се налагаше да пътувам по минимум четири часа на ден, за да стигна до университета. Бил съм на общежитие, при роднини, при приятели, но най-накрая успях да намеря квартира заедно с други креативни хора, с които танцуваме и правим свои творчески проекти,“ обяснява Владо.
За танца разбрахме. Аз обаче любопитствам какво има зад челото, усърдно скрито зад гъст и тъмен перчем. Паузата между въпроса и отговора започва да става неловка, и тъкмо да оттегля питането си каква философия за живота изповядва събеседника ми, идва неочакваното „Музиката и изобщо изкуството не са наше човешко творение, а на вечни идеи и същности – ние просто ги улавяме и изразяваме.“
Да чуеш подобна мисъл от устата на фен на Red Hot Chilly Peppers действа освежаващо, дори когато не е много сигурно дали фразата оригинално принадлежи на американеца John Frusciante*, или на еладеца Платон. И двамата обаче, вярвам, биха се съгласили с посланието на Владо за читателите на Новини Лондон: “Светът може да е много хубаво място, ако преследваме това, което обичаме и сме задвижвани от любов, а не омраза“.
*Китарист на Red Hot Chilly Peppers от 1988 до 1992 г. и от 1998 до 2009 г.
