Изборите минаха. Всички победиха. Който участва. Като на олимпиада. Другояче не може и да бъде в страна, където заплатите на народните представители надвишават три пъти заплатите на народа. Победиха всички. Всички партии. Всички коалиции. Всички движения. Всички зависими и всички независими.

Едните победиха в градовете с над петстотин хиляди население. Другите – в тези под петстотин. Третите – в планините. Четвъртите – в полето. Петите – в умовете. Шестите – в сърцата. Победата е пълна. Всички са победители.

Сега трябва да се намери отнякъде губещ. Съзнавайки почти безизходното положение, предлагат един. Стоян. Той е идеалният гyбещ. Губи ту работата си, ту спестяванията си, ту жизнения си минимум, ту колата си, ту водата си, ту синовете си, ту дъщерите си, ту надеждата, че въобще ще излезе някога от прехода, ту зъбите си, ту живота си. Ей богу – идеалният губещ.

Досега е загубил шестстотин хиляди от съгражданите си. Най-интелигентните си млади хора. Пазарите си. Уважението. Себеуважението. Националната си идея. Къде ще намерите по-добър губещ? Със свещ да търсите, няма да намерите. Затова няма смисъл от спорадично избухващите тук-там спорове кой е победител. Безсмислено губене на време.

Да се обединим около безспорното: кой е губещият? Няма и капка съмнение – Стоян. Така изборните резултати изглеждат напълно реални.

"Стоян и избори" - Станислав Стратиев /"Българско зелено"/