За всеки човек щастието е в нещо различно. За някои това е да се чувстват, че са обичани и ценени, за други – финансовата независимост, за трети – да имат работата, която им носи удоволствие, за четвърти – да пътуват и да откриват нови места и т.н. и т.н.

Какво всъщност е щастието? Това е емоционално състояние, при което човек се чувства доволен до пълно блаженство, не сваля усмивката от лицето си и му се иска да извика, че всичко с него е наред и няма за какво да се притеснява. Когато човек е щастлив, се смее и шегува по-често.

Щастието всъщност е навсякъде около нас и могат да го събудят дори най-обикновени случки. Но за съжаление често се случва така, че оценяваме нещото, което ни е карало да сме щастливи и ни е носело радост в живота, едва когато го загубим. Затова трябва да се радваме дори на малкото, което ни поднася живота.

Всеки човек желае и се стреми да намери щастието, но след като постигне желаното, мигът на удоволствие избледнява и той отново е в процес на търсене.

Истината е, че щастието се определя от нашата нагласа. То е състояние на ума, при което усещаме удовлетворение от живота и от себе си, вътре в нас цари хармония и радост. Ако сме свикнали с нагласата винаги да сме недоволни и да се оплакваме, то каквото и да постигнем, където и да отидем, никога няма да сме щастливи.

Така че щастието не е в постигането на целта, а в самото движени към нея, т.е. в самото намерение да го постигнем. То е избор, който зависи от самите нас, а пътищата за постигането му са много и най-различни. Именно в това разнообразие е красотата на живота и по-добре да му се наслаждаваме, отколкото сами да слагаме прегради по пътя към щастието.