Приходите от тол системата не надхвърлят нужните за нейната издръжка средства. По този начин системата не изпълнява първоначалния замисъл да генерира приходи за ремонт и строителство на пътища.

Това каза на пресконференция зам.-министърът на регионалното развитие Захари Христов. Той обяви резултатите от направена от ведомството проверка на тол системата.

През последната година са събрани с 205 млн. лева по-малко приходи в сравнение с 2019 г., уточни зам.-министър Захари Христов: "Ние до края на тази година трябва да съберем 185 милиона, за да стигнем нулата и да кажем, че тази система се самоиздържа".

Сред причините за това са недостатъчният, според Христов, обхват на пътищата в системата и занижените тарифи. Той обаче не се ангажира с мнение дали те трябва да се увеличат.

Проверени са и сключените договори между Агенция „Пътна инфраструктура“ и консорциума, изградил системата. Установено е, че в Националното тол управление няма звено, което да контролира изпълнението на тези договори. Открити са нередности в договора за поддръжка на системата на стойност над 140 млн. лева:

"Което прави около 2 милиона на месец единствено за софтуерна поддръжка. Няма яснота има ли резервни части АПИ да поддържа тол системата". При стартиране на тол системата са изградени 295 контролни камери, но реално функционират между 30 и 70, е показала още проверката на регионалното министерство:

"Изпълнителят е трябвало да изработи софтуер, който да се самообучава и да обработва всички тези контролни точки. В случая той не го прави". В резултат на което 200 хиляди са необработените нарушения само за изминалата година, а загубите за държавата възлизат на 70 млн. лева.  Репортаж на Добромир Цветков за предаването ''Нещо повече'' по БНР.