Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

Надбягванията с коне(кушиите) заемат централно място на Тодоровден. Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.

След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание.

Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом.

ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ: