Нещо като спринцовка е използвал и гръцкият лекар Хипократ – още петстотин години преди н.е. Хубаво е да я видите, за да оцените съвременната. Тази „спринцовка“ била направена от животински мехур и тръба.
Мехурът се слагал под мишницата като гайда, а тръбата била мушвана в едни деликатни места на човешкото тяло, при това от мехура изтичала необходимата течност, ама не в малки количества, а в литри. И днес това се нарича „клизма“.
Интересен старт на спринцовката с „игла“ от гъше перо направил през 1656 г. британският сър Кристофър Рен, иначе архитект, но и хирург-любител. Той взел един пикочен мехур, вързал към него гъше перо и вкарал следните медикаменти в организма на три кучета: опиум, алкохол и екстракт от минзухар (отровен). Както се и очаквало, първото куче легнало да спи, второто се оказало много, много пияно, а третото – много, много мъртво.
Сто и петдесет години по-късно господин Едуард Дженър, вече професионален лекар и микробиолог, успял да ваксинира осемгодишно момче срещу едра шарка. Самата ваксина била изобретена от г-н Дженър и тая ваксина била първата ваксина в света изобщо. Господин Едуард Дженър успял да я вкара в организма на детето отново с някакво подобие на спринцовка, но не с игла, а с хирургически разрез. Ваксината била успешна, но това не се смята за инжектиране.
През 1844 година се появила първата игла. Вероятно това е първата куха игла в света, но към нея все пак бихме отправили доста забележки. Тя била толкова дебела, че лекарствата можели да текат през нея под натиска на собственото си тегло. Тоест, появил се първият инструмент за вливане на течности в тялото, който днес наричаме „троакар“. До изобретяването на стъклената или пластмасовата спринцовка светът трябвало още много да се постарае.
През 1853 г. обаче една 80-годишна жена много я боляло рамото. Оплакала се на д-р Александър Ууд, който правилно диагностицирал форма на невралгия. Доктор Ууд, загрижен само за болката в рамото, инжектирал точно на мястото на болката с почти истинска, стъклена спринцовка с бутало, разтвор на морфин във вино. Спомнете си за кучето на архитекта Кристофър Рен – дамата също заспала.
Вижте какви маски са носили за предпазване от чума, нашите предци!
Е, днес разполагаме със стъклени или пластмасови спринцовки и тънки, почти безболезнени игли. Спринцовките са прозрачни – за да може да се наблюдава количеството медикамент, стерилни – за да не ни вкарат с медикамента и нещо друго, и евтини, за да могат да бъдат произведени в милиони бройки. Това последното е също много важно като имаме предвид колко милиони, милиони хора чакат да бъдат ваксинирани. НОВИНИ ЛОНДОН
Поредната ''жертва'' на вируса стана и Café De Paris в Лондон!
ВИЖТЕ ОЩЕ НОВИНИ:
