Когато през есента на 1989 година Берлинската стена пада, ентусиазмът в ГДР е повсеместен. Големи групи източногерманци избират да тръгнат на Запад и никога да не се върнат. Не всички обаче взимат децата си с тях. Някои избират да ги оставят - при роднини, приятели или в социални домове.
С бележка, малко хляб, яйца и мляко една майка оставя трите си момчета - осемгодишния Марк, петгодишния Стийв и тригодишния Мартин, в жилището си в Източен Берлин. Тя така и не се връща, но децата събуждат вниманието първо на съседите, после и на институциите, пише “Ди Пресе”. Две от момчетата са прибрани съответно от бащата и от лелята, а най-голямото остава в дом за деца.
Не е ясно колко са децата с подобна съдба.
И до днес не е ясно колко са изоставените деца в Източна Германия след падането на Берлинската стена. През януари 1991 година вестник “Ди Велт” говореше за 17 500, а политологът Клаус Шрьодер, в интервю за обществената телевизия ZDF през 2010-та, за “до 100 хиляди родители, които са изоставили децата си”. Една част от тези деца по-късно са прибрани от родителите им, много други обаче остават у по-далечни роднини.
Но има и такива, които остават напълно сами. Кристина Бранд ръководи дом за деца в Ерфурт. Тя си спомня, че в този период е прибрала 12 от общо около 50 деца, по нейна преценка, останали в Ерфурт съвсем сами. „Човек не може да приеме подобно нещо за нормално. Цял живот човек закриля детето си, а тези деца бяха изоставени”, разказва пред телевизия MDR Бранд, която самата е майка.
Една част от децата в някакъв момент са били прибрани от родителите си, но повечето са останали в дома. “Може би са си мислели, че в даден момент отново ще си вземат децата. Но те получаваха пари в Западна Германия, някои се сдобиваха и с жилища и очевидно децата не са им липсвали. Иначе как да си обясним подобно поведение?", казва още тя.
“Какво съм сторил на мама?”
Кристина Бранд разказва и за емоционалните травми, нанесени на децата. Имаше въпроси "Каква е вината ми?", "Какво съм сторил на мама?" – С по-големите деца успявахме някак да разговаряме, но с бебета не можете да говорите, а само да ги прегърнете, да ги утешите, да се погрижите те да бъдат нахранени и да получават любов. И ние точно това правехме", казва тя.
Бранд е горда с работата, която са вършели тогава. През 1990 година домът е включен в пилотен проект. Тогава Ангела Меркел е била министър на младежта. "С много пари и дарения успяхме за сравнително кратко време да построим детски, младежки и майчин дом, в който да учим младите майки да живеят отговорно”, казва още тя.
