Може би правителството на Борис Джонсън е смятало, че все някак ще успее да прокара едностранните промени в протокола за Северна Ирландия, който е част от Договора за напускане на ЕС. Може дори съзнателно да е бил търсен провал на преговорите за бъдещите отношения с ЕС. А те, така или иначе, са отровени.

ЕС с право говори за провокация. Но въпреки това Брюксел трябва да запази спокойствие и да не се отдава на реторични упражнения, нито да отдръпва подадената към Лондон ръка за партньорство. Сметката за вредата, която Джонсън нанесе с тази си нагла постъпка, все пак ще плати най-вече Обединеното кралство.

А тази вреда не е никак малка. Промените в Договора за Брекзит са нарушение на международното право, признават дори самите британци. Това допълнително накърни доверието към Лондон като надежден партньор.

Шотландия също смята, че нейните права са нарушени и сега още по-активно ще се опитва да постигне независимост. Тази ерозия на доверието застрашава и целия ЕС.

Неяснотите около бъдещия режим на вътрешно-ирландската граница могат да отворят старите рани, а никой човек с нормален разум, нито дори крайните привърженици на Брекзита, не биха имали интерес от подобно нещо. Истината е, че те не се интересуват особено от Северна Ирландия – тяхното мото е „по-далеч от Брюксел".

А в Европа?

Нищо чудно дори най-големите европейски привърженици на по-тясно партньорство с Великобритания тогава да си кажат: „Ами тръгвайте си тогава без договор, но не се чудете, ако действителността утре се окаже по-различна от фантазиите ви".

Клаус-Дитер Франкенбергер, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

www.faz.net

dw.com