Говореше се за "Global Britain" – за величието на Великобритания като търговска нация, която след напускането на ЕС ще сключи много по-изгодни за нея двустранни търговски споразумения. Но никакви двустранни споразумения с ЕС и със САЩ не се очертават, а вече изминаха четири години след вота на британците за Брекзит.

Американският преговарящ Робърт Лайтхайзър например вече разясни на британците, че преди президентските избори в САЩ, които са през ноември, не може да се очаква някакво голямо споразумение. Теоретично възможна е само мини сделка, отбелязва в свой анализ седмичникът „Ди Цайт".

Разговори с американците се водят от юли 2017 година, официалните преговори започнаха през май тази година. За американците е приоритет да запазят добре платените работни места в страната и да постигнат висок ръст на местната икономика.

Изискванията на САЩ са трудни за изпълнение

Затова те изискват от британците редица трудни за изпълнение неща: да дадат на САЩ пълен достъп до британския пазар, да премахнат всякакви регулаторни бариери, да пуснат на британска земя американските медикаменти, които са по-скъпи от европейските, да разрешат вноса на американско месо, а заедно с него и на по-хлабавите американски норми за контрол, и да допуснат американските фирми до участие в конкурсите за обществени поръчки във Великобритания.

Още преди година американският президент Тръмп предупреди Борис Джонсън, че търговско споразумение между двете страни ще има, само ако британското правителство отхвърли договореното с ЕС: „Искаме да търгуваме с Великобритания, но с тази сделка това няма да е възможно", каза Тръмп, имайки предвид политическата декларация за бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС, договорена от Борис Джонсън.

„Борис трябва да внимава!“, предупреди американският президент. С други думи: Ако Джонсън започне да се съобразява прекалено много с условията на Брюксел, най-вече по отношение на пазарните регулации, това ще осуети сключването на споразумение с американците.

Това няма да се хареса на британците

Какво означава това по-конкретно? Британците биха искали да внасят пилешко месо от САЩ, но в Америка то се обработва с хлор и други химикали, за да се предотвратят рисковете от зараза със салмонела.

Освен това в САЩ е разрешено транспортът на живи кокошки да трае до 28 часа, а не до 12, както е в ЕС. През времето на този по-продължителен транспорт обаче расте опасността от зараза сред птиците. Поради това ЕС забранява вноса на този вид месо. Ако британците се съобразят с изискванията на ЕС, това ще им попречи да сключат споразумение с американците. А подобни пречки има и в редица други области – като се започне от предпазните колани в автомобилите до обозначенията за хранителни добавки.

По-рано Джонсън не се интересуваше особено от такива подробности. Но сега британският премиер е пред сериозна дилема: ако Лондон не се придържа към стандартите на ЕС, за да може да преговаря с американците, британците рискуват да загубят свободния си достъп до пазара на ЕС. Ако пък съблюдават европейските правила, търговското споразумение става неинтересно за американците. Споразуменията на САЩ с Мексико и Канада (USMCA) и с Австралия (AUSFTA) показа, че тези държави бяха принудени да изпълнят тежките изисквания на САЩ.

Проучване на Harvard Kennedy School от май тази година сочи, че за британската промишленост сключването на споразумение с ЕС засега е по-важно. През 2016 година износът на Великобритания за ЕС е бил на стойност от 235,8 милиарда паунда или около 270 милиарда евро, докато за САЩ –  от 99,6 милиарда паунда или 115 милиарда евро.

Китай е следващият препъни-камък

И за Тръмп, и за Джонсън сключването на споразумение би имало символно значение – като доказателство за това, че след рецесията, икономиката отново потръгва и политическата криза, свързана с пандемията, е вече преодоляна. Но цената за това е висока, особено за британското правителство.

Доналд Тръмп води предизборна борба, която е пропита от протекционизъм и враждебност спрямо Китай. Британците пък биха искали Китай да стане техен предпочитан търговски партньор след Брекзита. Всичко това не предвещава нищо добро за британците, заключава седмичникът „Ди Цайт".

А какво, ако не се постигне споразумение с ЕС?

В този случай търговията ще трябва да се осъществява съгласно правилата на Световната търговска организация. Те са предназначени принципно за улесняване на размяната на стоки между страните, но въпреки това съдържат много повече препятствия, отколкото един договор за свободна търговия. Там например са предвидени множество различни митнически ставки за различните групи стоки.

Сериозни политически щети

Последствията биха били предвидими, коментира „Дойчландфунк": Камионите ще чакат на дължи опашки, вероятно ще настъпят затруднения с доставките. Но още по-сериозни биха били политическите щети, които ще бъдат нанесени при несключването на споразумение. При това положение, според експертите, между двете страни ще се установи ледников период. Като цяло недостатъците при срив в преговорите са толкова големи, че би трябвало да се приеме, че двете страни ще постигнат разбирателство.

източник:dw.com