Светът се изправи пред невиждана криза, борейки се с невидим противник – вируса COVID-19. Сякаш не ни докосна чак толкова новината за първите случаи на коронавирус в Ухан, дори и плъзването на заразата в цял Китай. Едва когато болестта стремглаво започна да настъпва Стария континент, дойде страхът и у нас. А светът отдавна е космополитен, всеки може да отиде където поиска. Това се оказа проблем, голям проблем за разпространението на COVID-19. Българи живеят във всички точки на света – едни отдавна са предпочели да станат жители на друга държава по различни причини, други – искат по-качествено образование, трети – съвсем скоро са предприели пътуване навън, защото неотдавна са станали родители и търсят по-добър живот и за децата си. Със сънародници от едни от най-засегнатите държави в Европа говорим за настоящата извънредна ситуация, породена от коронавируса, за страха и надеждата, че всички заедно ще се справим и този път.
Памплона, Испания
Силвия и Йордан: Крепи ни фактът, че много хора оздравяват
Силвия и Йордан са младо семейство, което само от 2 години е извън страната. Двамата са родители на 5-годишната Леа и на Теодор, който е на 10 години. В испанския град Памплона, известен с фестивала „Сан Фермин”, е настоящият адрес на българите. У нас Силвия беше специалист в една от големите чуждестранни компании, а Йордан се грижеше за сигурността, и то на високо ниво. Но, както хиляди сънародници, и те потърсиха по-спокоен и по-добър живот навън. Семейството разказва как се справя с извънредната ситуация, заради коронавируса, както и съгражданите им, още повече, че Испания е обявена за втората държава в Европа с най-голям брой заразени.
Силвия разказва, че извънредно положение официално е въведено на 16.03.2020 г., но малки магазинчета и барове започнали масово да затварят още два дни преди това. „Извънредното положение включва затваряне на всички обществени помещения, освен хранителни магазини и аптеки – казва Силвия. - Хранителните магазини и аптеките работя от сутрин до вечер. Забранява се безцелното разхождане по улиците. От семейство по един може да излиза, и то само до най-близкия магазин. И в автомобил може само шофьорът да е. В магазините задължително се пазарува с ръкавици и се спазва разстоянието от 2 метра един от друг. До момента не съм забелязала масовата употреба на маски. Полицията непрекъснато прави проверки на хората, които са навън."
Информация относно разпространението на коронавируса се подава към обществото по 3-4 пъти на ден, като непрекъснато се повтаря да са спокойни хората, да не се презапасяват с храна и стриктно да спазват указанията за дезинфекция. На децата си родителите обяснили, че върлува вирус, който много бързо се разпространява и е много опасен за хората, затова трябва да си седят по домовете. „В понеделник (16 март) ми се обадиха от училището да ми кажат, че материалите за домашно обучение са приготвени и всеки родител трябва да отиде и да ги вземе – обяснява тя. - Теодор има домашни по английски, испански, природознание и четене.”
Силвия разказва още, че дните минават бавно, доста скучно, особено за децата, които са свикнали всеки ден да излизат навън и да играят в парковете. Но признава, че сега е времето децата да наблегнат на този учебен материал, който им създава затруднения. „Гледам да ги ангажирам, доколкото е възможно - да ми помагат в кухнята в сервирането и отсервирането на масата, в приготвянето на храна, в чистенето. Също така ги забавлявам с игри, песни... Позволяваме си да излизаме (само по един) до магазина, което ни отнема около десетина минути. Но децата абсолютно никъде не са излизали – откровена е тя и допълва: Не бих казала че ни е страх от вируса, а по-скоро кога ще се нормализират нещата и всичко ще си е по старому. Всеки ден се чуваме с родителите ни, за да се информираме и за ситуацията в България. Разликата е, че испанците са по дисциплинирани от българите. Крепи ни фактът, че има много хора, които оздравяват. Проблемът е да видим какви ще са пораженията след това.”
Ливърпул, Великобритания
Диана Николова и Ники Нилсен: Както се казва в „Пътеводител на галактическия стопаджия: DON’T PANIC!
Те са от онези млади хора, потърсили най-доброто обучение за себе си, по специалността, която ги вълнува. Диана Николова заминава за Ливърпул през 2010 г., за да учи за бакалавър по „Египетска археология”. През 2015 г. завършва и магистратура, а през следващата година Университета я награждава с докторантска стипендия по археология. Като докторант се занимава с изследване на Птолемейската икономика, разглеждайки химическата композиция на сребърни и бронзови монети от този период. Софиянката е бивш служител на „Гарстанг музей”, където създава дигитална нумизматична дата база и помага с инсталирането на три временни изложби. В допълнение на докторантурата си, в момента Диана доброволства в отдел „Антики” в Националния музей в града. От 5 години, 30-годишната българка живее заедно с 31-годишния Ники Нилсен, който е от Далбю, Дания. Той й предлага брак в Рим. Диана приема предложението с възторг и едно условие: ще сключат брак, когато тя завърши докторантурата си, за да са доктор и доктор, а не доктор и госпожа! Ники също е един от чуждестранните граждани, които са намерили пристан в Ливърпул, за да обогати знанията си относно древен Египет. Завършва бакалавър, магистратура и докторантура по „Египтология” в Университета Ливърпул, а в момента е преподавател по „Египтология” в Университета Манчестър. За извънредната ситуация относно заразата, плъзнала по света, двамата говорят от Ливърпул.
Ники споделя информация и за Дания, където живеят близките му. Диана разказва, че за пръв път чува за коронавируса през декември, когато е в България. Тогава реакцията й е доста умерена, тъй като не очаква, че вирусът ще се разпространи извън Китай. „Чувствата ми обаче се промениха към средата на февруари, когато ситуацията в Италия започна да се влошава и ние, с Ники, взехме решение да отменим плануваната почивка във Флоренция за средата на април – признава тя. - Притеснение относно коронавируса изпитах, когато бяха регистрирани първите случаи в София, защото родители ми са там. Тогава реших да се поинтересувам по-задълбочено как вирусът засяга различните възрастови групи и кои са най-уязвими. Прегледах сайта на Световната здравна организация и някои от статиите по темата в „Гардиан”.”
Засега тя определя ситуацията в Ливърпул като „определено спокойна”. Университетът там затворил в понеделник (16 март), а департаментът й - в петък (20 март). „Но имаше разминаване с информацията и част от нас, докторанти-студентите, отидохме във вторник на пожар до офисите си, за да съберем книги и материали – споделя подробности българката. - Засега директни ограничения няма, препоръчва се да не се ходи по барове, ресторанти, кина и т.н. На много места сами са взели решение да отменят събития и да затворят за посетители, например филхармонията и музеите. Всички хранителни магазини работят, даже някои от тях в момента набират персонал. За съжаление, като навсякъде има недостиг на антибактериални препарати, маски ръкавици и някои храни, като паста.”
Ники признава, че започнал да се притеснява за близките си преди няколко седмици, когато правителството там започнало да налага мерки. „За щастие семейството ми е добре, те продължават да ходят на робата – казва той. - Главната цел на фамилията ми в момента е да попречим на 85-годишната ми баба да ходи сама да си пазарува. Семейството ми определено подкрепя мерките, които са взети от датското правителството и което много коректно се отнася с хората. Преди дни кралицата на Дания изнесе реч, в която насърчи всички да се грижим един за друг и да не сме егоисти.”
Неволно или не, Ники Нилсен прави паралел на извънредното положение във Великобритания и Дания: „Определено сравнявам ситуацията и виждам много ясни разлики, които могат да се обобщят както следва: датчаните се опитват да изпреварят болестта, докато британското правителство изостава сериозно. Ситуацията определено е злочеста, но съм благодарен, че нивата на смъртност не са по-високи, каквито са, например от ебола.”
Мнението на Диана е, че ситуацията наистина е сериозна и трябва да я възприемем като такава: „Не трябва да забравяме обаче, че човечеството се е сблъсквало с пандемии и преди. Но нашето модерно общество има доста голямо преимущество в сравнение с предишните епохи и това е силно развита медицина. Разбира се, осъзнавам, че медицинските работници навсякъде не достигат и затова решението да си останем вкъщи и да се опитаме да се предпазим е много разумно, за да не залеем здравната система. В момента има хора, в редица държави, които се опитват да намерят лек и ваксина и е въпрос на време това да се случи. Важното е да останем информирани, използвайки утвърдени уеб сайтове и медии, да не забравяме, че всички сме в тази ситуация заедно, независимо от националност, религия и сексуална ориентация. И както се казва в „Пътеводител на галактическия стопаджия: DON’T PANIC! И последен съвет, сипете си една чаша с нещо алкохолно, включете скайп или фейстайм и си поговорете с роднина или с приятел, защото може да сме социално дистанцирани, но това не значи че не може да сме глобално и интерактивно свързани!”
Обнадеждаващо е и изказването на датчанина за кризата, дори с доза хумор, макар той да е кулинар наистина: „Трябва да преподавам от вкъщи, което значи онлайн, и имам повечко време за готвене, защото не трябва да губя време с английските влакове, които са в позорно състояние. Несъмнено съм оптимист относно ситуацията, лек и ваксина ще бъдат намери, просто е въпрос на време. Аз изучавам култури, които са преживели много по-лоши кризи и въпреки всичко са оцелели. Човечеството като цяло е издръжливо и затова без паника.”
