София се слави като градът с най-високи цени на наемите в цялата страна, като средно едно домакинство плаща по 450-500 лв./месец за едностаен апартамент между 40-50 кв./м. по данни от българския сайт Imot.bg. В същото време в столицата на Великобритания - Лондон, срещу подобна сума човек не би могъл да си позволи пространството около тоалетната чиния. Или поне това става ясно от публикация в сайта на агенцията за недвижими имоти Foxtons.
На страницата на агенцията има публикувана обява, която на пръв поглед няма как да не привлече вниманието. Предлага се едностаен апартамент в модерния лондонски квартал Камдън Таун. Дизайнерските мебели са разположени в добре осветени помещения с високи тавани. Подовата настилка е от масивно дърво, а печката е съвременна, но в красив ретро стил. И изведнъж всички позитиви се изчерпват на мига, когато обърнете внимание на квадратурата и цената за нея.
1500 паунда или 3400 лв. е месечният наем за 27-те квадратни метра, в които се очаква да прекарвате свободното си време.
Оказва се, че обявата не е прецедент. Дори напротив. Тенденцията в Лондон е такава, че в името на отделния санитарен възел, хората нямат избор, освен да се примирят с факта, че тоалетната им е буквално на една ръка разстояние от леглото. Колкото и да е удобно това за онези с малък мехур, дискомфортът от подобно минималистично разположение, няма как да е пренебрежителен.
Проучвания, цитирани от CNN, сочат, че жилищната криза в английската столица кара голяма част от местното население да търси препитанието си другаде. Забелязва се и ръст на бездомниците, тъй като често една минимална работна заплата не стига за покриването на един толкова основен разход, какъвто е наемът на жилище. По информация на сайта Pariteni.bg, минималната надница на британците ще се повиши от април месеца тази година до 8,72 паунда на час.
Градската управа в германската столица Берлин е намерила временно решение на този проблем за своите граждани. Местният парламент гласува по-рано миналата година закон, според който цените на наемите в града ще бъдат “замразени“ за следващите 5 години. Целта е хората да не останат на улиците, поради прекалено високите темпове, с които се повишават наемите, в сравнение с ръста на заплатите.
“Не искаме Берлин да се превърне в град като Лондон“, казва германският финансовият министър Олаф Шолц пред вестник Frankfurter Allgemeine Zaitung, подкрепяйки решението за фиксираните цени на жилищата под наем.
Лондон е известен и с това, че цели 62% от жителите на града са собственици на имотите си по данни на британското правителство. И все пак цифрите са смущаващи, когато се върнем назад във времето и видим, че през 1990 г. едва 11% от хората са имали временен покрив над главите си.
Средно 37 на 100 от приходите на всеки работещ член от семейството отиват за наем на жилище, според говорител на кметството. При 2,4 млн. наематели в Лондон, това създава една много голяма пропаст в бюджета на хората и неслучайно се наблюдава тенденция младото население все по-често да предпочита предградията вместо престижните централни квартали, пък било то и за сметка на дългото пътуване до работа.
Още една любопитна статистика от 2018 г. ни показва, че през въпросната година е било по-евтино човек да изплаща ипотека, отколкото да живее под наем. Данни от Greater London Authority показват, че банката е очаквала вноски в размер на 2400 лв./месец (1050 паунда), когато наемодателите са събирали средно по 3350 лв./месец (1473 паунда).
Тук някъде се намесват и позитивите от Брекзит. Решението Кралството да напусне Европейския съюз отнема известна част от напрежението върху имотния пазар на “Острова“, тъй като интересът на европейските граждани осезаемо спада от 2016 г. насам.
И все пак при настоящата икономическа ситуация в света, Лондон продължава да е един от най-скъпите за живот градове по цялото земно кълбо.
