Здравейте, след прочитане на доста от историите в раздела ” В чужбина” просто не мога да се сдържа да не напиша коментар.
Абе, вие нормални ли сте? Това ми изкача в съзнанието като въпрос, когато чета 75% от историите и запитванията?
Хора съжаляващи, че са прекъснали кариерите си на ягодоберачи, хора, които се радват, че могат да си напълнят търбуха в Макдоналдс, въпреки, че живеят с още 10 човека на квартира хора, които мислят, че парите в Англия се берат по дърветата? Вече не знам аз ли не съм добре и съм идеалист или хората не виждат по далеч от носът си…
Живея в момента в Англия, имам висше образование, всички необходими документи, два езика знам и знаете ли, трудно се намира работа дори да говориш отлично английски, да си ходил на стаж в държавата им и да имаш опит.
Но да не се отплесвам, изумена съм как неориентирани хора дават акъл на други такива. Видиш ли можеш да дойдеш тук и да завършиш като работиш 20 часа на седмица? А къде добавихте, че с тая работа 20 часа на седмица не можеш и да се обръснеш? 20 часа на седмица трябва да взимаш 15 паунда на час за да събереш 1200 на месец преди данъци естествено… Аз нямаше да уча в България, а направо да се пльосна тук и да стана директор след 3 години? А заемите на година образованието стана 9000 x 3 години колко прави? И после си го изплащаш… Чааак след 25 години ти го опрощават.
