ирак, роден и израсъл в детски домове, създаде свой бизнес в английската столица Лондон. Историята на Стефан Николов е пример как, когато човек иска и има воля и желание, може да победи съдбата и да промени из основи начина си на живот.
За живота си до навършването на пълнолетие мъжът не иска да си спомня и да говори. Определя кратко този период като кошмар, който би искал да забрави. Споделя, че в търновския Дом „Пеньо и Мария Велкови” му се наложило да стане мъж от много рано и да започне да се бори с трудностите на живота. Признава също, че по онова време бил сърдит на всички възрастни заради това, че като малък е бил изоставен от родителите си.
„Във всеки един човек на улицата аз си представях, че това може да е моята майка или моят баща и бях сърдит и озлобен на всички. Спомням си обаче съветите на двама възпитатели от Дома, които казваха: „Не търси виновниците за тежката си съдба, а сам стани герой в собствения си живот.” Послушах ги и това направих. Взех живота си в ръце и вместо да се тюхкам и оплаквам, запонах да правя всичко, за да см подготвен за трудностите и изпитанията, които ме очакват в живота. И днес съм много благодарен на двамата ми бивши възпитатели за съветите, които ми дадоха”, споделя Стефан.
След като навършва пълнолетие, той напуска Дома „Пеньо и Мария Велкови”. Като свой пръв успех отчита намирането на квартира, която е първия белег за бъдещата му самостоятелност в живота. Вторият успех е намирането на работа като барман, хамалин и общ работник по строежите. Стефан признава, че не е искал да продължава с образованието, защото не бил от ученолюбивите. Единствено бил силен по математика и можел много бързо да брои пари. Негови познати успяват да го убедят да не си губи времето в България, а да замине за Великобритания, където за същата тежка работа, която работи и тук, ще взема много повече пари. Мъжът дълго време обмисля това предложение. Днес признава, че решението да напуске България може би е било от най-тежките, които е вземал в живота си, защото не знаел и думичка английски, а и мисълта да се озове в чужда държава без познати и приятели, доста го е плашела. Но в крайна сметка решава, че в България няма какво да изгуби и се хвърля смело в неизвестността на мъгливия Албион.
Във Великобритания пристига през 2010 г. и започва работа отново като „общак” в строителна фирма. Трудолюбието на българина бързо е забелязано от шефовете, които само след половин година му вдигат заплатата. „Имах изключителния късмет там да попадна на коректни работодатели, които оценяваха труда ми и не ме дискриминираха само, защото съм българин”, споделя с благодарност Стефан Николов.
След като прекарва известно време в Лондон и успява да задели някой лев зад гърба си, търновецът започва да се вслушва в съветите на новите си приятели да започне свой бизнес. „Съветваха ме да направя нещо свое, което да ми носи добри пари и да не съм зависим от никого, а сам да си бъда шеф. Това ми допадна като идея, но отначало ми звучеше направо фантастично. След това обаче, отново реших, че нищо няма да загубя ако пробвам и започнах да мисля с какво да започна да се занимавам. Така или иначе ако се бях провалил, винаги можех да се върна като общ работник на строежите”, споделя мъжът. След кратко умуване, той решава да се занимава с транспортни услуги. С взет под наем товарен микробус започва да обикаля търговските обекти и да обяснява че предлага товаро-разтоварни и транспортни услуги. В началото било доста трудно да успее да убеди английските търговци да му се доверят и да му повярват, че не е някой бандит, който ще отмъкне стоката им и ще изчезне. Първият му клиент станал търговец собственик на склад за риба, който му се доверил и платил, за да натовари и пренесе няколко хладилни витрини. Постепенно за коректността на българина се разчуло и все повече търговци започнали да търсят услугите му. с течение на времето Стефан създал и регистрирал официално и своя собствена фирма и започнал да пуска обяви в местни информационни сайтове. И нещата потръгват, при това учудващо доста бързо. В един момент поръчките стават толкова много, че Стефан не смогва да се справи в всичките. Затова предлага на свой колега, също българин, да се присъедини към него. А след това с разрастваето на бизнеса и територията, която покривал, му се налоило да наеме и още свои работници.
Днес, шест години след началото, Стефан Николов вече има собствен проспериращ бизнес с четири микробуса и 17 свои работници. С особена гордост той споделя, че трима от работниците му са като него, бивши възпитаници на домове за сираци. Шефът не скъпи и не пести похвалите за тях. „Свестни са и се справят отлично с работата, която е много тежка физически и много отговорна.”
Самият Стефан признава, че развитието и пресперирането на бизнеса, са му стрували доста изморителни дни и безсънни нощи, в които премислял постагнатото и чертаел стратегии за бъдещите си успехи. За мазолите и раните по ръцете, и за болките в кръста дори не си струва и да се говори. Те са задължителни за тежката физическа работа по товаренето и пренасянето на тежки товари.
Единствената мечта, която боляринът Стефан, още не е реализирал, е да създаде свое семейство. Да намери половинката си и да стане баща на деца, на които да даде цялата онази любов, която самият той така и не е получил в детските си години. Иска неговата бъдеща съпруга да бъде българка, защото по думите му, англичанките били по-студени. Що се отнася до наследниците си, Стефан иска да има поне две деца. Категоричен е, че много ще ги обича, но в никакъв случай няма да ги разглезва и да им поднася на тепсия всичко.
„Водещ принцип във възпитанието им ще бъде да се научат самите те на труд и на дисциплина. Защото това е печелившата формула, човек да успее в живота”, твърди Стефан Николов, момчето от Детския дом, успяло изцяло със собствените си сили да се издигне от живота в мизерия и да се превърне в честен английски бизнесмен.
източник:monitor.bg
