В последно време се затвърждава все повече практиката на интернет общуването. Много по-често си пишем с хората, отколкото се чуваме или виждаме с тях. Дори по празници става навик да пращаме картички, стикери, послания или друго по интернет, отколкото да се обадим и да поздравим човека. Тъжна тенденция. Ще се съгласите, че както живото, така и онлайн общуването си има своите правила. Всички имаме по някой приятел, който ни влудява с начина, по който ни пише. Сред най-неприятните навици, които могат направо да ти скъсат нервите, се нареждат следните:

1. Писането с една дума на ред.

Вместо да изпрати цялото съобщение наведнъж, той изпраща на ред по една-две думи, което води до верижно цъкане или вибриране на телефона. Чувствате се като в първи клас, защото сричате срещу екрана и очаквате следващата дума, за да получите най-сетне някаква завършена мисъл.

2. „Здравей!” и нищо повече.

Някой иска да ви попита нещо, но вместо директно да напише въпроса или причината, поради която ви търси, пише едно „Здравей!” и замръзва в очакване на отговор. Признайте си, че е ужасно дразнещо! В този ред на мисли същото се отнася и за: „Здравей, как си?” и „Здравей, имаш ли минутка?” Най-логичното нещо на света е да не откъсвате поздрава си от останалото си съобщение, така че просто напишете всичко наведнъж.

3. Изпращане на безлични електронни картички.

Не стига че картичките по пощата са почти отживелица, ами на мода дойдоха електронните картички като поздрав за празниците, които хората просто изпращат в списъка с контактите си подред. Няма нищо специално, нито трогателно в това, да получиш безличен поздрав – без обръщение, без лично пожелание – досущ като на останалите 258 приятели в списъка.

4. Тагване по повод имен ден или друг популярен празник.

Естествено продължение на неприятното чувство относно електронните картички е масовото тагване. Идва Ивановден и Иван еди кой си е тагнат редом до още 38 други с общи пожелания. Не, това не е мил поздрав, защото фейсбук ви е подсетил за съществуването на някого, като ви е извел списъка с имената, нито е личен, нито е нужен такъв поздрав. Ако не поздравите най-малкото в лично съобщение човека, значи изобщо не е толкова важен за вас и по-добре изобщо не го поздравявайте. Явно е, че не сте близки. Тагването на 50 човека само за да се изфукате колко много ивановци познавате не е никак приятно.

5. Гласови съобщения от една дума.

Защо изобщо някой си прави труда да запише гласово съобщение, състоящо се от една-две думи. По-добре го напишете. Да не говорим колко е неудобно да слушаш гласови съобщения, ако целия ден си в офиса или на публично място, където нямаш възможност да се съсредоточиш.

6. Не ти отварят съобщението.

Може би най-влудяващото нещо на света е да пишеш на някого, знаейки, че е онлайн, и той да не ти отвори съобщението. Убедени сме, че подобни ситуации са слагали край не на едно и две приятелства. Всички знаем за функцията на месинджър и други подобни да ти дадат възможност да прочетеш цялото или по-голямата част от съобщението, без да го „отваряш”, но това е много д р а з н е щ о, не го правете!

7. Не ти отговарят на съобщението.

Следващата мъка в общуването. Да кажем, че са ви отворили съобщението, но не получавате отговор в продължение на няколко часа. Разбираемо е, че хората са заети и всеки си освобождава малко време за общуване с другите в различен момент. Но все пак ако са ви задали въпрос, не е трудно да отговорите поне, че нямате време и ще пишете малко по-късно – най-малкото е израз на възпитание и уважение.

източник:Obekti.bg