Знаете ли колко българи са напуснали страната? А колко от тях се завръщат? И защо? Емилия Милчева от dw.com рисува подробна картина на актуалната ситуация в България.
Кирил е програмист, създава софтуер с отворен код. Живее в родната къща на родителите си в малко градче край София, но почива на остров Бали. Айхан е от малко село в Югоизточна България, работи в Германия и се връща за кратко през лятото при семейството си. Кирил и Айхан са представители на новите миграционни тенденции. Кирил би могъл да си намери работа в която и да е държава по света. Само да поиска. Айхан също - той е квалифициран работник, натрупал богат опит в сферата на строителството. Но докато, благодарение на дигиталната икономика, Кирил може да произвежда и продава продукт с висока добавена стойност, независимо в коя точка на планетата се намира, за Айхан заплащането се определя от икономиката и стандарта на живот в съответната държава.
За единия миграцията е въпрос на избор, за другия - въпрос на икономическа принуда. В България, която вече 12 годиин след присъединяването си към ЕС продължава да е най-бедната държава в Общността, факторът "икономическа принуда" е особено силен. Междувременно обаче в страната се оформи една нова прослойка от висококвалифицирани специалисти в областта на високите технологии. За много от тях житейският избор засега остава България - защото условията на труд и средата не зависят от българските институции, а от международните компании, за които работят.
Защо България?
Ангел Игнатов също е решил да остане да работи в България. Той е част от екипа на голяма софтуерна компания в София. Казва за себе си, че се чувства добре в родината. "Харесва ми социалната среда, климатът, възможността да правя много неща в свободното си време", споделя той. Ангел дори популяризира България като житейски избор за хора от неговото поколение, които следват в чужбина. Той е председател на Българския кариерен форум (БКФ), който възниква като инициатива на група ентусиасти през 2012-2013. Днес БКФ е партньор на българското Министерство на труда и социалната политика в организирането на кариерни форуми в европейски държави, в които участват и десетки български работодатели.
Зам.-министърката на труда и социалната политика Зорница Русинова участва във всички кариерни форуми. Според нея, за амбициозните и талантливи млади българи, които следват в чужбина, е важно да имат възможност след дипломирането си да започнат работа в авторитетни компании в развиващи се сектори, да получават атрактивно възнаграждение, да имат гъвкаво работно време и добър социален пакет, които им осигуряват висок стандарт на живот. "Не по-малко важна за тях е и възможността да са близо до семейството и приятелите си", отбелязва Русинова.
Националната статистика отчита, че през 2018 година в България са се върнали 16 169 българи от чужбина. Близо 40% от тях са в активната възрастова група от 20 до 44 години. Все още обаче броят на емигриралите е почти двойно по-висок: 31 263. И тук възрастовата група от 20 до 44 години е най-голямата. Този процес се отразява негативно на възпроизводството и на средната възраст на населението в България. В момента страната е и първа по най-ниска средна продължителност на живота - 74.8 години, констатират експерти.
По данни на Зорница Русинова, на територията на Германия има около 6000 български студенти, приблизително толкова висок е и броят им във Великобритания. Тези две държави са и най-предпочитаните страни в Европа от българските емигранти. След тях се нареждат Гърция и Испания. Данни на Федералната статистическа служба на Германия, предоставени от Държавната агенция за българите в чужбина, показват, че през 2012 година българите в Германия са били 118 759, а в края на 2017 година официално регистрираните български граждани там са били 310 415. Експерти твърдят, че от 1989 година насам САЩ и Германия са двете най-предпочитани цели от българските емигранти.
