Четири държави са против усилията на британския премиер Дейвид Камерън за реформиране на ЕС по време на срещата на върха в Брюксел, коментира "Дейли Телеграф" в гневна уводна статия, посветена на съдбоносните преговори между Лондон и останалите страни-членки на съюза.
Според вестника, който е близък до Консервативната партия и е смятан за една от трибуните на евроскептиците, спънките са се появили в последния момент.
Нашият най-близък съсед Франция, с която имаме бурни отношения от 1066 г. насам, е сред най-шумната опозиция на плановете на Камерън. Събрал в себе си отказа на генерал Шарл дьо Гол за приемането на Великобритания в Европейската общност през 60-те години, президентът Франсоа Оланд тропа с крак и вика „Не!“ на всяка идея еврозоната, която върви към пропаст на забавен кадър, да бъде преработена по британски искания, коментира "Дейли Телеграф".
Самата Франция е известна с това, че се подчинява на постановленията на ЕС, когато ѝ изнасят, а цялата история на Съюза е изпъстрена от френските капризи – било то относно общата земеделска политика или за създаването на втора централа на европейския парламент в Страсбург.
Брюксел е фактическата столица на ЕС и също така столица на Белгия – втората държава, която надава вой срещу скромните искания на Дейвид Камерън. По природа изкуствена държава, набързо слепена от великите сили през XIX век, тя споделя френските блокирания на всякакви реформи на склеротичните институции, които са направили Брюксел проспериращ град за разплутите бюрократи, които живеят и ядат там.
Испания, която е пострадала вече от това, че е заключена в ковчега на еврото, също е срещу реформите. Половината от младежта в най-проспериращата ѝ провинция Каталония е безработна. Испания се бои от всяко отпускане на задушаващите финансови регулации на еврозоната. Тя също участва в хора на недоволните.
Най-накрая остава Унгария – малка източноевропейска държава с десен министър-председател, който обикновено е срещу постановленията на ЕС по миграцията и националното самоопределение. Унгария се обявява против плановете на Камерън да се намалят социалните привилегии за гражданите на ЕС, работещи във Великобритания. Това е лицемерие почти на равнището на лицемерието на Оланд.
Никоя друга държава не е направила повече за спирането на мигрантското цунами в последните години от Унгария. За Будапеща цененото в ЕС свободно придвижване на хора се отнася за нея, но не и за Лондон.
Това, в което и четирите държави имат общо помежду си, е страхът, че Великобритания ще успее да строши или поне да разхлаби оковите, които я държат върху разлагащия се труп на ЕС. Те се опитват да смажат още повече кастрираната позиция на Камерън на преговорите. Ако леките промени, искани от Камерън бяха наистина сериозни реформи, то хорът на недоволните от нашите европейски партньори щеше да е оглушителен. Защо трябва да сме членове на един клуб, който не ни слуша.
За да предотврати погребението на Великобритания, Камерън не трябва да се пазари напразно. Той трябва да си стегне куфарите и да си тръгне веднага, коментира гневно "Дейли Телеграф".
