В момента в България е по-лесно да се установиш, ако си бежанец, а не човек от задграничните диаспори. Това обяви председателят на Световния парламент на българите проф. Пламен Павлов при откриването на шестата сесия на организацията, която се провежда във Варна. Основните теми на Световния парламент на българите е състоянието на българската диаспора и на организациите на сънародниците ни в различни държави.

Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) работи, но нейните възможности са твърде скромни, тя по-скоро е с координиращи функции, смята Павлов. Според него проблемът е в липсата на целенасочена, стратегическа държавна политика. "Сънародниците ни по света са реално присъствие на нашата нация и българската държава трябва да е много по-активна и да им помага."

По думите му в украинските области Донецк и Луганск живеят около 12 000 българи, които не са били подпомогнати от България по никакъв начин. "Няколко семейства дойдоха от там и получиха визи за туристи", посочи Павлов.

Между 100 и 200 души на ден кандидатстват за удостоверение за български произход, каза от своя страна Иванка Славчева, главен експерт в ДАБЧ. За такива документи кандидатствали основно българи от Украйна, Молдова и Македония.
Според нея по света има около 850 български общности, с които Агенцията контактува. Най-много са организациите в САЩ, Канада, Испания, Германия и Великобритания. 

Българската държава е много пасивна, обяви бесарабският българин от Молдова  Степан Сабий. Той разказа, че живеещите в област Тараклия 24 000 българи от години искат там да бъде открита консулска служба, но до момента нямат отговор.

В Молдова живеят общо около 90 хиляди българи и във всички населени места с компактно българско население има градини, училища и лицеи, където се преподава български език. В момента сънародниците ни са внесли проектозакон в парламента на Молдова, който да даде на област Тараклия статут на културно-исторически район.