Хиляди от цялата страна се събраха в Двореца на културата и спорта “Васил Левски” във Велико Търново, за да кажат последно сбогом на Трифон Иванов. Легендата на българския футбол ни напусна на 50-годишна възраст в събота.
Железният защитник събра за пореден път и златното поколение на българския футбол, оставило незабравими спомени от Американското лято през 1994 година.
Христо Стоичков уважи добрия си приятел, като се завърна в България от Маями. Камата слезе от автомобила облян в сълзи и се поддаде още повече на емоциите пред ковчега на приятеля си. Тресящ се от рев, Ицата не можеше да повярва, че един от най-близките му хора вече не е сред живите. Наско Сираков пък едва промълви: “Почивай в мир, братчето ми”.
На поклонението присъстваха още президентът на БФС Борислав Михайлов, Красимир Балъков, Илиян Киряков, Илиан Илиев, Ивайло Йорданов, Наско Сираков, Димитър Пенев, Христо Бонев, Цанко Цветанов и много други.
Ритуалната церемония стартира с изпълнение на химна на България, а Трифон Иванов беше удостоен посмъртно с почетния знак “Венец на победителя”.
"Най-неприятното е, че най-железния от нашия състав... Нямам думи. Той толкова бързо не се предаде, а ни го отне природата", сподели Димитър Пенев.
"Той беше весел човек, бъзикаше ни всички и нямаше задъръжки. Ще го запомним с доброто сърце. Аз мисля, че трябва да бъде пример за децата си, а днес виждате, че те се гордяха с него", добави Йордан Лечков.
"Трифон за мен беше повече от приятел, израснали сме заедно от деца, учили сме в едно училище, играли сме заедно футбол докато стигнем до мъжкия футбол", сподели Красимир Балъков. “До ден днешен сме били винаги в контакт. Жалко, отиде си един велик футболист и голям човек. Ще ни липсва, ще ни липсва неговия хумор, ще ни липсва всичко, което той изразяваше и правеше за жалост", допълни Балъков.
Бончо Генчев добави: “Запомняме го с делата му, с хумора, с голямото сърце. Един голям българин. Всичко се опитваше да го прехвърли в зоната на хумора и на забавата. Дори след някой неблагополучен мач на българския национален отбор все го прехвърляше на майтап – спънал се, не могъл да уцели топката, дузпата я бил еди-как си. Това говори колко силен човек беше той”.
Снимка: Lap.bg
