Малката югоизточна азиатска държава Бруней, която допреди срива на цените на петрола беше известна с богатството на своя султан, въведе шериата в традиционната му форма. Така кражбите вече ще бъдат наказвани с рязане на ръце, а разнообразни престъпления според ислямското право, включително хомосексуализмът, ще бъдат санкционирани с пребиване до смърт с камъни.

В публично обръщение в сряда султанът на Бруней Хасанал Болкиа призова за „по-силни” ислямски учения. Съгласно новия закон хомосексуалистите ще бъдат пребивани с камъни, ако сами признаят, че са извършили сексуален акт с партньор от същия пол или четирима свидетели дадат показания за това. Досега различната от традиционната сексуална ориентация се наказваше в Бруней с 10 години затвор.

Бруней е държава с население около 420 000 души, разположена на остров Борнео в Индийския океан. Управлява от султан Хасанал. Основният източник на приходи е износът на нефт и газ. 72-годишният султан оглавява държавната Инвестиционна агенция, която притежава някои от най-добрите хотели в света, включително такива в Лондон и Лос Анджелис.

Тази седмица холивудският актьор Джордж Клуни и други известни личности призоваха за бойкот на луксозните хотели, купени от султана на Бруней. Хасанал е един от най-богатите хора в света, като състоянието му вероятно възлиза на няколко десетки милиарда долара. Населението на страната е етнически еднородно – малайско и се радва на щедри държавни помощи, като не плаща никакви данъци. Мюсюлманите съставляват около две трети гражданите на Бруней.

И досега законите на страната предвиждаха смъртно наказание, макар и не с пребиване с камъни. Но екзекуции не са изпълнявани от 1957 г. насам. Бруней въведе частично шериата през 2014 г. Но сега ще започне да го прилага изцяло в традиционната му форма, идваща от средновековието. Като престъпление вече ще се квалифицира да се „убеждават, информират или насърчават” мюсюлмански деца на възраст под 18 години „да приемат учения на религии, различни от исляма”.

Организацията на обединените нации определи законодателството като „жестоко, нечовешко и унизително”, заявявайки, че то е „сериозна пречка” за защитата на правата на човека.