Едва ли има депутат от Долната камара на британския парламент, който да не усеща значимостта на този  исторически момент: от това как ще завърши гласуването, ще зависи съдбата на Великобритания за поколения напред.

Става дума за икономическото бъдеще, за реномето на Великобритания пред света, за разбирателството между поколенията в страната и за отношението към мигрантите.

Съдейки по всичко, което се случи досега, може да се очаква, че министър-председателката Тереза Мей ще претърпи тежко поражение. И с право! В крайна сметка споразумението за излизането на Великобритания от ЕС е твърде далеч от онова, което поддръжниците на Брекзита обещаваха на своите избиратели. След няколко години Великобритания действително ще напусне институциите на съюза и сама ще може да определя кои мигранти от ЕС да пуска на своя територия.

Но Брекзитът вреди на икономиката и то чувствително. На избирателите бе обещано, че излизането от ЕС ще спести на Великобритания милиарди, които щели да се влеят в системата на закъсалото здравеопазване. Нищо подобно обаче няма да се случи. А представата за някаква напълно независима Великобритания, в която всичко вече ще тече по мед и масло, е само плод на болни фантазии.

Тереза Мей допусна много грешки. Дълго време тя премълчаваше истината пред своите съграждани – не им каза колко тежки ще са икономическите последици от Брекзита, нито пък им обясни, че Великобритания ще е принудена да направи компромиси пред ЕС, ако не иска да излезе от съюза без споразумение и с цената на огромни загуби. Вместо да гради мостове и да се опита да си сътрудничи с другите партии в страната, тя задълбочи още повече дълбокия разлом в обществото, наричайки привържениците на проевропейския лагер „citizens of nowhere“ („ничии граждани“).

Чувството ѝ за отговорност и желязната ѝ воля пораждаха уважение към нея – дори от страна на противниците ѝ. Но от прекалено голямо усърдие тя сякаш изгуби моралния си компас. Тереза Мей очевидно е обсебена  от идеята, че изпълнява историческа мисия - да реализира на дело волята на мнозинството, гласувало за излизане от ЕС.

Заветната ѝ цел явно е да спре свободната миграция на европейски граждани към Обединеното кралство. От самото начало тя „препъна“ преговорите с ЕС и своя собствен екип с това, че очерта „червени линии“, отвъд които Великобритания нямало да се съгласи на никакви компромиси. Тя твърдеше например, че Обединеното кралство ще напусне единния европейски пазар и митническия съюз, каквото и да му струва това.

А сега напразно се опитва да спечели подкрепа за линията си сред членовете на разединената Долна камара на парламента - твърдейки, че има само две алтернативи, ако те не приемат сделката, договорена от нея: или Великобритания напуска общността без споразумение, или изобщо няма да има Брекзит. Мей категорично отхвърля възможността да се проведе втори референдум.

Прочети повече на dw.com