Един младеж се обърна към един майстор: ”Кажи ми какво е свобода?

”“Коя свобода?”, попита го майсторът.

“Първата свобода е глупостта. Тя прилича на жребец, който отхвърля ездача си. След това обаче той усеща още по-стегнатия му захват.

Втората свобода е разкаянието. То е като капитан на кораб, оставащ върху пробития корпус след корабокрушение, вместо да се качи на спасителната лодка.

Третата свобода е разбирането. То идва след глупостта и разкаянието. То е като сламката, която се люшка по вятъра и понеже се огъва, където е слаба.”

Младежът попита: ”Това всичко ли е?”

Майсторът: “Някои смятат, че самите те са търсили истината на душата си. Голямата душа обаче мисли и търси чрез тях. Също като природата тя може да си позволи доста заблуди, понеже непрекъснато и без усилие замества фалшиви играчи с нови. На тези обаче, на които позволява да мислят, оставя известна свобода и както една река, която оставя плувеца да се носи в нея, ги носи с обединени сили към нови брегове.“

"Законите на любовта", Берт Хелингер