Аз съм бургазлийката Нели Арнаудова, която живее и работи в Англия. Чистя влакове и се разнообразявам като пиша стихове и други щуротии в няколко сайта.

Преди години, на осми март, със съпруга ми кацнахме в Лондон. На летището ни посрещнаха с цветя - красиво начало за новия ни живот. Когато си мисля  за първите години се убеждавам, че да зарежеш всичко сигурно и познато си беше безразсъдно и авантюристично. Още помня как дъщеря ни (вече жена и майка) се опитваше като малко дете да скрие сълзите си. Не можех да й обясня защо заключваме уютния си дом и живот и тръгваме ,да гоним Михаля",  да й кажа че съм по-объркана и изплашена от нея. Поверих я в ръцете на близка приятелка да я утешава и ми я пази. Сега живеем заедно с дъщеря ни, сина, зетя, внука, кучето и приятелката от сбогуването.

В Англия - страната на усмивките, както я наричам, ни помогнаха приятели. И ние помагаме (казват, че когато го правиш сбъдваш молби отправени към Господ).

А в Бристол – градът, в който живеем, попаднахме случайно. Както казва съпругът ми „дойдохме за малко и забравихме да си тръгнем“. Бяхме като спуснати с парашут в един по-добър свят. И ето ти изненада - хората са дружелюбни, мили и добронамерени. Те нямат зима със сняг, море с плаж (океанът като си тръгне с отлива - иди го търси с дни) вали с месеци, но хората се усмихват. Поздравяват те непознати и си говорят с теб за времето, отпуските и как ще прекарат уикендите, защото в Англия ако не знаеш какво ще правиш през почивните дни си направо изгубен. Въпреки това началото беше трудно, трудно до невъзможност.

Е не сме оцелявали в Сървайвър, но сме спали в чужди къщи със съмнителна хигиена на продънени матраци. Страх, стрес, сълзи и малки стъпки напред. Никой не обича да слуша разказите за дните без близките, без смисъл и без работа. Повече харесват втората част за работата ни с договор и отпуск, почивките, които можем да си позволим, къщата и новата кола. Всеки може да бъде на наше място, както казва моят съпруг, той е по сентенциите: „просто първите години трябва да се изстрадат“. И всеки може да дойде, иска се смелост за да останеш. Много са разликите между двете държави, най-съществената за мен е, че тук всичко е направено, измислено, решено в името на човека и неговото благополучие наистина. Наричат Бристол – „града на младите хора“, защото има много университети. Той е красив като Бургас. В центъра му минават канали, които се вливат в океана и има улица със заведения досущ като крайбрежната.

Там са нашите ,,Капани". Има мост с множество катинари, оставени от влюбени. И ние оставихме катинар, заедно с приятели, които ни гостуваха. Бристол също като Бургас бе обявен за най-добрият град за живеене. Окаченият мост -една от забележителностите, не е спирал да работи от 1863 –та година, когато е построен. Корабът ЕС Британия е велико инженерно съоръжение на Исамбард Брунел - бристолският инженер. Има много църкви, музеи и катедрали.

……………

Бристол няма да стане моят роден град и Англия моя родина. Българите си оставаме такива, където и да живеем. Ние тачим нашите обичаи и празници и тъгуваме, пеем и плачем за България!

Поздрави,
Нели Арнаудова – една бургазлийка

Източник: gramofona.com