Мащабно изследване показа, че вече сме достигнали максималните стойности за продължителност на живота, размери и физическа сила, които са възможни за нашия вид.

Както всеки биологичен вид и при хората има определени граници. При никакви, дори и най-благоприятни условия няма да успеем да достигнем ръста на жирафа или бързината на гепарда. Изглежда, че човечеството вече е изтискало от своята природа максимално възможното. Това се потвърждава от мащабното проучване на френски учени, което обхваща данни от последните 120 години. Неговите резултати са публикувани и достъпни във Frontiers in Physiology.

През последните столетия човечеството демонстрираше впечатляващ и стабилен прогрес. Благодарение на успехите на медицината и хигиената, по-доброто хранене и условия на живот всяко следващо поколение живееше все по-дълго, а средният му представител ставаше все по-висок, по-здрав и по-силен. Това подхранваше оптимистични прогнози. Ако продължи тази тенденция в бъдеще със същите темпове, то сега родените деца ще могат да живеят невероятно дълго и ще достигнат съвършенно нови висоти на възможностите си.

Уви, самата биология ни поставя граници.

Професорът по медицина в Университета на Париж Декарт, Жан-Франсоа Тусен (Jean-François Toussaint) събра авторитетен интердисциплинарен екип, който включва лекари, генетици, антрополози. Те провеждат редица мащабни обзори, натрупани от началото на ХХ век, исторически данни за продължителността на живота, средния ръст и физическите способности, отчитат влиянието на генетичните фактори и външната среда.

"Тези характеристики вече не нарастват, въпреки непрекъснатия напредък в областта на храненето, медицината и науката. Това показва, че съвременното общество вече е позволило на вида да достигне собствените си граници. Ние сме първото поколение, което осъзнава това", коментира професор Тусен.

Ако преди хората чупиха рекорд след рекорд по тези параметри, то в последните години максимумите почти не растат. Общо взето човечеството достигна своеобразно плато и само се увеличава пропорционално броят на хората, които достигат до тези показатели.

Максималната регистрирана продължителност на живота така и не надвиши около 120 години, средният ръст от 80-те години на миналия век остава на ниво около 170 сантиметра за жените и 180 сантиметра за мъжете.

Даже скоростта на обновяване на спортните рекорди рязко падна - да вземем например рекорда на Стефка Костадинова за скок на височина от 2.09 м, който не е подобряван от 1987 година.

Олимпийците и елитните спортисти представляват подбрана популация с 6-7 години по-голяма продължителност на живота в сравнение с общата популация. Максималната продължителност на живота при тази популация от най-много 106 години е успоредна на тенденцията на продължителността на живота на дълголетниците. И двете популации показват сходно уплътняване около горната граница - все повече и повече хора достигнат стойности, близки до границата, но не я надминават.

Подобна тенденция се наблюдава също и при височината на елитните спортисти. След голямото увеличаване на ръста в средата на ХХ век се описва равна тенденция при всички американски спортове, които подбират особено високи индивиди. Така например в Националната футболна лига в периода 1920-2010 средната височина на играчите се увеличава с 8,1 см (0,9 см на десетилетие от 179.6 до 187.7 см). Въпреки това през последните 30 години височината се запазва без изменения на ниво 187 см. НБА (Националната баскетболна асоциация) също очевидно е достигнала тавана от около 200 см от 1984 г. насам.

Но да достигнат това ниво успяват не всички

Учените считат, че все по-забележимите изменения на окръжаващата среда могат да ни накарат отново да се върнем към предишните си размери и продължителност на живота.

"Това ще бъде едно от най-големите предизвикателства на настоящия век, когато допълнителният натиск от антропогенните дейности ще окаже вредните си ефекти върху човешкото здраве и околната среда", отбелязва проф. Тусен.

"Спадът на човешките възможности, който наблюдаваме днес, е знак, че промените в околната среда, включително климата, вече допринасят за увеличаването на ограниченията, върху което трябва да се замислим" - коментира проф. Тусен.

Той посочва, че в някои африкански държави, човешки ръст е намалял през последното десетилетие, което предполага, че някои общества вече не са в състояние да осигурят достатъчно храна за децата си.

Изследователите се надяват, че техните констатации ще насърчат политиците да се съсредоточат върху стратегии за повишаване на качеството на живот, за да станат повече хората, които могат да достигнат тези биологични граници

"Сега, когато знаем границите на човешкия вид, това може да стане ясна цел за народите, за да се гарантира, че човешките възможности ще достигнат най-високите си стойности за възможно най-голямата част от населението", разказва Тусен.

"Най-голямо предизвикателство сега е да се поддържат тези показатели на високи нива".

Източник: Offnews.bg