От десетина години насам, откакто се появиха първите евтини авиокомпании, пътуването по света се превърна в негласно състезание.
Кой колко по-далече ще отиде, кой колко по-екзотична дестинация ще избере…
Кой колко пъти ще отиде донякъде, кой бодне пръв плажната си хавлия на поредния плаж с палми, пък в Дубай ако знаете колко е хубаво, пък как се релаксира в Индия (предполагам, сред кравите и мръсотията е доста разпускащо), как, кой, къде, колко…
Хукнаха да пътуват, но не донесоха оттам нищо повече от няколко пластмасови сувенира, до един произведени в един китайски завод.
Ядяха на едни и същи места, снимаха се на всички забележителности, за които имаше хаштаг в Инстаграм и…си останаха същите.
Пътуването не ги промени, не ги обогати, не им помогна да погледнат на себе си и на животите си по различен начин. Просто похарчиха едни пари, за да спят, ядат и пазаруват в същите магазини, които имаме и тук, но „в чужбина“.
Не се трогваха от бедността в азиатските държави, не се впечатляваха от реда в западните, не се поинтересуваха от една картина, от автора на един фонтан, в който иначе хвърлиха по 10 цента, че да се върнат пак там.
От пътуването има смисъл, ако те промени, ако те обогати духовно, ако разшири кръгозора ти и когато се върнеш обратно, да си нов човек.
Ако е само заради едните снимки, по-добре научете Фотошоп, все толкова лайкове ще съберете.
Източник: Велина Томова, edna.bg
