Само допреди година и половина Еманюел Макрон беше символът на надеждата за едно ново начало. И смелостта му бе възнаградена: независимо че концентрира предизборната си борба над „непопулярни“ теми като тези за Европа, опазването на климата и реформите в общността, той успя да спечели президентските избори. Това беше мощен сигнал срещу надигналия се на много места в Европа популизъм, пишат от "Дойче Веле".

Но ореолът му на победител постепенно загуби част от блясъка си. Днес Макрон е дори по-непопулярен от своите предшественици, а те също не бяха обсипани от прояви на гореща народна любов.

Много французи вече виждат в негово лице представител на арогантните елити и все по-често го наричат „президент на богатите“. Вярно, новият президент намали данъците за богаташите, докато в същото време натовари обикновените хора с по-високи данъци върху горивата. А тъкмо тези хора, особено в провинцията, често пъти са изцяло зависими от личните си автомобили.

Какво пропусна да забележи президентът?

Независимо от наличието на реален напредък, Макрон не успя да наложи своите планове за енергиен обрат, скок на иновациите и инвестициите, с които Франция да се подготви за бъдещето. Тук президентът пропусна нещо твърде съществено: повечето французи се страхуват не толкова от края на света, колкото от края на месеца, когато с притеснение поглеждат към празните си банкови сметки.

С или без основание, милиони французи гледат на своя живот като на безкрайна борба за оцеляване. Техният гняв се изля чрез едно съвсем ново социално движение – това на „жълтите жилетки“. Това е спонтанно движение, необвързано с никакви партии и синдикати – нито ляво, нито дясно – а изцяло организирано чрез социалните мрежи. Неговите искания са крайни, но и неясни, често пъти наивни и противоречиви. Единственото нещо, което обединява „жълтите жилетки“, е омразата срещу Макрон и срещу „онези горе“, на които изобщо не им пукало за обикновените французи. Тази омраза е толкова сляпа, че оправдава дори насилието като средство. Възможно е голяма част от вандалщините, които опустошиха част от центъра на Париж в събота, да са дело на подражатели, но пък е факт, че хората с „жълтите жилетки“ им ръкопляскаха.

Безпомощният Макрон

Макрон, който бе изпълнен с амбицията да прокара своите планове за реформи – нещо, в което се провалиха не един и двама президенти преди него, сега изглежда напълно слисан. Гигантската експлозия на насилие в Париж бе осъдена от него само с няколко твърде безпомощни изречения.

Министър-председателят сега ще трябва да разговаря с политическата опозиция и с представители на синдикатите. Но за какво? Противниците искат само едно - главата на самия Макрон - нито повече, нито по-малко. Те няма да се задоволят с няколко корекции в курса.

А може би, тактиката на Макрон е да заложи на подкрепата от страна на мълчаливото мнозинство, на което все някога ще му дойде до гуша от насилия, протести и блокади. На фона на непредвидимите и взривоопасни нагласи в страната тези сметки биха могли да се окажат твърде опасни. Макрон явно се намира в безизходица, а Франция я очакват неспокойни времена. За Европа това не е никак добра новина.