Г-н Джингозян,

Преди няколко дни се проведе среща на Eastern European Forum, организирана от Вас. Разкажете за тази среща, какво бе дискутирано на нея, защо бе необходимо да се организира среща в този формат?

Идеята да се сформира платформа на организации подкрепяща гражданите на Източна Европа, живеещи във Великобритания, възникна преди две години, когато работех по един голям проект в Северен Лондон, който си бе поставил за цел да подпомогне по-бързата и ефективна адаптация и интеграция на гражданите от Източна Европа живеещи в тази част на Лондон. В процеса на работа, успяхме да установим отлични работни отношения с няколко организации представляващи общностите от Румъния, Полша, Унгария, Албания, Чехия и Сърбия. Неминуемо общите ни проблеми, цели и предизвикателства пред нас, както и фактът, че всички принадлежим към сходна култура, доведоха до идеята ми да се сформира платформа, която да обединява всички тези организации, както и представители на локални кметства, организации, които работят с hard-to-reach groups, т.е. групи, общности, които изпитват затруднения в процеса на интеграция, експерти по тази тема, представители на академичните среди и други. В момента над 50 организации, представлаващи повечето от страните в Източна Европа, съответно техните общности в Лондон, членуват в този Форум, като имаме и представители на България, Молдова, Литва и Латвия.

Срещата, която организирахме преди няколко дена в Лондон, бе с цел да се вземат решения за съвместни проекти, подобряване на комуникацията между нас, подготовка на юридическа платформа, както и разбира се оказване на помощ и подкрепа на тези общности, особено след напускането на ЕС от страна на Великобритания. Около 4 милиона граждани на ЕС, живеещи и работещи в Обединеното кралство ще останат в държава извън ЕС. Една голяма част от тях са граждани на Източна Европа, съотвено България. Според неофициални данни, българската общност във Великобритания е около 250 000 човека. Необходима е активна политика в тяхна подкрепа, както на локално ниво в Лондон, така и от всички институции в България. Поставили сме си ясно и категорично като цел, проблемите ни да бъдат чути и да се търси решение по всички теми, които директно ни касаят.

Кметът на Лондон, г-н Садик Кан, започна голяма кампания в Лондон, в подкрепа на тези един милион граждани на ЕС, живеещи в столицата на Великобритания. Кампанията ще се провежда също така и на български език. Как ще коментирате тази негова инициатива, планирате ли съвместни проекти?

Аз бих желал лично от мое име и от името на всички мои колеги и тези 50 организации, членуващи в този Форум, да изразя благодарност за разбирането, подкрепата и кампанията, която Садик инициира. Също така бих желал да изкажа благодарност на Джоан Маккартни – зам.кмет на Лондон, за съдействието, което тя и нейният екип ни оказват. Не на последно място, трябва да благодаря на Белла Космала, която активно промотира инициативите ни и ни подкрепя. Кампанията на Садик, поставя за първи път на толкова високо ниво, не само проблемите ни, но също така и нашият принос, приносът на тези един милион граждани на ЕС, живеещи в Лондон, за това този град да се превърне в изключително привлекателен, мултикултурен център и магнит за емигрантите от цял свят. Над 250 общности от цял свят живеят в Лондон. Без това изключително разнообразие на етноси, култури, религии, Лондон не би бил това, което е – световна столица, привличаща хора от цял свят, които с уменията си, знанията си, желание за развитие и мотивация, допринасят този град да бъде може би най-проспериращият в света.

Българската общност бе определена като една от шестте приоритетни общности за работа от екипът на Садик Кан. Това признание за българите в Лондон ли е или признаване на фактите, че българите в Лондон трудно се интегрират?

За първи път във Великобритания, на толкова високо политическо ниво, официално българската общност се споменава като една от шестте приоритетни общности в Лондон. Комплексни са факторите, които доведоха до това решение на кмета на Лондон, но бих споменал само няколко от тях: рекорден брой граждани на България в Лондон, липса на мрежа от организации подкрепящи българите тук, липса на представителство на политическо ниво, липса на точна информация за българската общност от страна на кметствата, липса на програми, които да адресират специфичните нужди на българите на Острова, респективно Лондон, липса на комуникация между кметствата и българската общност, нарушен достъп до услугите предлагани от локалните кметства, липса на доверие и информация за това, каква помощ е възможна.         Не на последно място бих добавил, липса на role models -или успели българи, които да служат като пример на българската общност. Такива има много в Лондон, но те се загубват в масата от хора, които се опитват да оцелеят в чужда среда, която през последните години е била изключителна враждебна към чужденци и бежанци, особено към българската общност.

Кампанията, която Садик Кан започна е огромен шанс за българите в Лондон, не само да покажат и демонстрират, че сме общност, която успешно се справя с предизвикателствата в един огромен град, в една изключително конкурентна среда, но също така да демонстрираме, че като данъкоплатци и гласоподаватели, ние имаме равни права с всички останали, които живеят в Лондон и с трудът си и данъците си, допринасят за това Лондон да се развива и просперира.

Темата за емигрантите и бежанците е също предмет на дискусия в България. Трябва ли България да се опита да привлече работна ръка от чужбина?

Абсолютно! Аз не бих могъл да си представя решение на проблема с демографската катастрофа в България, ако ние не предприемем незабавни мерки за привличане на работна ръка от чужбина. Това е практика във всички икономически развити държави в света, от Нова Зеландия до Канада. България трябва да подсигури гостоприемна среда за да се опита да привлече работници. Живеем в изключително конкурентен свят, пасивността и игнорирането на този проблем не е решение. Само преди седмици бе публикувано поредното изследване, според което над един милион български граждани са готови да напуснат България. Над 35 -40 процента от икономически активните българи работят в чужбина. Това предполага стратегия, колективни усилия от институциите в България, всички политически сили, гражданското общество за да се опитаме да решим този проблем. Над 650 селища са изчезнали от картата на България през последните 20 години.  Българските политици носят огромна отговорност. Незабавни мерки с участието на големите български общности в чужбина – тези в Германия, Великобритания, САЩ, Гърция, Испания, Италия са необходими.

Според Вас, когато българите в Лондон срещат толкова препятствия в процеса на интеграция, ако те не бъдат адресирани, до какво биха могли да доведат?

Неминуемо това се отразява върху техният професионален живот. Проблеми в професионалният им път, невъзможност да се получи добре платена работа, която да ги удовлетвори. Затруднен достъп до услугите предлагани от локалните кметства. Мнозинството българи в Лондон, не ползват тези услуги, поради основно две причини – не говорят езика, не знаят какви услуги съществуват и третата, но много важна – българите подхождат с подозрение и недоверие към институциите във Великобритания. Наследство, което носим от България. Затруднената интеграция води и до дискриминация, предразсъдъци, изолация, капсулиране на тази общност. Бедност, чувство на дезориентация, агресия и престъпност, също съпровождат неминуемо липсата за желание за интеграция или поради ред причини, невъзможността за интеграция. Над 80 процента от секс работниците в Енфийлд са от България и Румъния. Това е красноречив факт, че съществуват огромни проблеми в тази общност и те трябва да бъдат адресирани.

Вие сте един от основателите на Български център за социална интеграция и култура. Какво породи нуждата от този център и с какви проблеми се сблъсквате ?

През изминалото лято помогнах на един приятел, Марина Иванова, в организацията на български фестивал в Енфийлд. Бяхме приготвили въпросник, който предложихме на гостите ни. Отговорите на въпросите, бяха шокиращи и демонстрираха за пореден път, че българската общност преминава през изключително труден период, интегрира се трудно и не участва активно в икономическият, културен и социален живот на Лондон. Организирах среща с депутатите от тази част на Лондон и реших с група приятели, че е необходимо да основем организация, която безплатно да предоставя информация, съвет, подкрепа и съдействие по широк кръг от въпроси касаещи българите в Лондон.

Кои са най-големите проблеми на българите според Вас?

Липса на езикови знания, нисък образователен ценз и капсулиране в българска среда. Практика е българите да живеят с други българи, да работят с други българи. Липсата на желание за разчупване на тази схема, поражда след себе си други проблеми. Един омагьосан кръг. Трудно се излиза от тази схема, процесът е бавен и тромав.

Какви качества трябва да притежава един емигрант за да успее в чужда, конкурентна среда?

Това е много специфичен въпрос. Зависи какво искаш да постигнеш, как би искал да изживееш остатъка от животът си. Според мен, без да ангажирам никого, необходима е воля, желание за развитие и много търпение. Ние живеем в изключително конкурентна среда. За да постигнеш успех е необходимо да има какво да предложиш.

Какви услуги ще предоставяте в този център?

Подготвяме пакет от услуги, но ще започнем с най-належащият проблем. Както знаете, всички български граждани във Великобритания, ще е необходимо да кандидатстват за новият статут, предложен от Home Office – Settled and pre-settled status. Подготвяме информационна кампания, която безплатно да предостави информация за самата процедура за кандидатстване, срокове за кандидатстване, документи, които са необходими и т.н. Започнахме и информационна кампания с подкрепата на The Law Centres Network, шест от училищата в Северен Лондон и подкрепата на Европейската комисия в Лондон. Активно работим с кметство Енфийлд, както и представители на организации базирани в Енфийлд. Надяваме се до няколко месеца да сме изградили мрежа, която да обхване българската общност в тази част на Лондон.

Как се финансира организацията?

Всички работим като доброволци на доброволен принцип. Благодаря на Новини Лондон за партньорството и за предоставената възможност да достигнем до българите в Лондон.

Как ще се развие според Вас тази общност, примерно след 5 години? Дали ще изпитва същите проблеми или те ще се влошат?

Аз съм оптимист. Но, трябва да подчертая, че съдбата на всеки човек е най-вече в неговите ръце. Разбира се подкрепа е необходима и ние ще направим всичко възможно, българските институции и политици да поставят проблемите на българската диаспора в центъра на политическият живот. Лондон е най-големият български град в Европа, ако мога образно да се изразя. Тук има 16 български училища! Не е допустимо, проблемите на български граждани да бъдат замитани под килима. Независимо от географското положение, всички български граждани имат еднакви права! Ние ще променим тази негативна тенденция. Живеем в глобален свят. България трябва да превърне демографската катастрофа във възможност и предизвикателство. Ние имаме над два милиона български посланици по света. Това е огромен ресурс и богатство!