Маймунските дрязги около един малък скален полуостров в Средиземно море показват само едно: въпреки всички опити да се постигне цивилизован Брекзит, това начинание си остава истинска лудост, твърди Мартин Муно.
В четвъртък испанският премиер Педро Санчес написа следното в Туитър: "Моето правителство винаги ще защитава интересите на Испания. Ако не бъдат направени промени, ще наложим вето върху Брекзита". Междувременно испанското правителство се отказа от намерението си да налага вето. Но възраженията на Санчес са отчасти разбираеми. Според сегашното компромисно решение за Брекзита, споровете около границата между Република Ирландия, която членува в ЕС, и Северна Ирландия, която е част от британското кралство, ще бъдат изчистени чак 2020 година. Защо тогава – питаше Санчес - бъдещата външна граница на ЕС между Гибралтар и Испания да се приема от Мадрид без всякакво възражение. Още повече, че това може да има непредвидими последици за 10-те хиляди испанци, които работят в Гибралтар?
Затворени граници?
Гротескно е все пак, че спорът за един малък скален полуостров можеше да взриви опитите за намиране на сравнително разумно бракоразводно решение, засягащо ЕС и Великобритания. Испанското правителство би трябвало да знае, че един нерегламентиран Брекзит може да докара непредвидими последици и за Гибралтар - включително и временно затваряне на границите между Гибралтар и Испания, какъвто беше случаят между 1969 и 1985 година.
Неслучайно на референдума за Брекзит 96 процента от гибралтарците гласуваха за оставането в ЕС. След като спорът около Брекзита се фокусира над Гибралтар, ясно си пролича колко анахроничен е сегашният статут на полуострова. От 2002 година насам Великобритания окачествява Гибралтар като "отвъдморска територия" – по подобие на Бермудските и Фолкландските острови. По този начин елегантно се избягва употребата на понятието колония.
Колония с висок процент на одобрение
Фактически погледнато, Гибралтар е именно колония – но такава, която се радва на високо одобрение сред населението. В два последователни референдума близо 100% от избирателите гласуваха за запазване на сегашното статукво. Испания не си помага никак, когато клейми британския колониализъм, защото и тя самата притежава два ексклава на отсрещния бряг на Средиземно море - Сеута и Мелия - и също толкова категорично държи на техния анахроничен статут.
Маймунските дрязги около един незначителен скален полуостров, показват само едно: Въпреки всички опити да се постигне цивилизован Брекзит, това начинание си остава истинска лудост. И досега остава неясно как точно ще се уредят различни спорове около компромисното предложение, което правителствените ръководите на страните от ЕС предстои да гласуват в неделя (25.11). Решаването на много от проблемите просто се отлага за неопределено бъдеще. Да не говорим, че изобщо не е ясно дали Долната камара на британския парламент ще одобри въпросния документ. С други думи – заплахата от нерегламентиран Брекзит все още е актуална.
Бившият външен министър Борис Джонсън, прочул се като главен идеолог на Брекзита, няма да е подложен на никакви лишения в резултат на Брекзита, защото разполага с тлъста пенсия. Но за много от хората в граничния район последиците могат да се окажат направо катастрофални.
Автор: dw.com
