Обществото ни за пореден път е разделено - този път за номинирането на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Вчерашната й номинация от страна на Министерството на външните работи според едни вече е закъсняла, според други е скандална, а според трети е напълно излишна, защото нямала никакъв шанс да бъде избрана на този пост.
Този дебат всъщност се води още от 2014 г., когато кабинетът "Орешарски" в последния си работен ден одобри кандидатурата й. Без обаче тя официално да бъде внесена от външното ни министерство в периода от декември 2015 г. до март 2016 г., Бокова нямаше как да участва в надпреварата за един от най-важните постове в световната политика.
Изведнъж от МВнР се разбързаха с обявяването на кандидатурата й. Което подхранва слуховете за сделки вътре в управляващата коалиция. А такива никак не липсват в последно време. И ако Реформаторският блок до момента скърцаше със зъби по отношение на Бокова, а АБВ я подкрепяше неистово и дори заплашваше, че ще оттегли подкрепата си за правителството, то сделката стана факт малко форсмажорно. Просто няколко часа преди да бъде обявена номинацията на Бокова, от Реформаторския блок обявиха, че ако останалите партии в мнозинството бламират антикорупционния закон на Меглена Кунева, също ще оттеглят подкрепата си за кабинета и се отива към предсрочни избори. АБВ беше най-големият противник на закона "Кунева".
Очаквам сред реверанса на реформаторите за кандидатурата на Бокова, АБВ да върне услугата с подкрепа на антикорупционния закон. Просто трябва да се пази стабилността на властта.
Такива са политическите игри в България открай време. Не се учудвайте.
Какво обаче ни казват противниците на Бокова за нея? По традиция те са изключително шумни и обаятелни за медиите. Казват ни, че:
- Бокова била комунистка. То кой ли не е бил комунист в тази държава - като почнеш от Росен Плевнелиев, минеш през Бойко Борисов и Цецка Цачева и стигнеш до Кристалина Георгиева. Че дори Иван Костов бе кандидат за член на партията. Добре, че покойният Луканов му намери друго поприще.
- Бокова била дъщеря на убиец. Оставям настрана, че е тъпо да обвиняваш някого за деянията на родителите му, но до момента версията, че баща й Георги Боков е един от убийците на известния карикатурист Райко Алексиев не се базира на никакви достоверни факти, а на твърдения на съпругата на Алексиев и на поета Радой Ралин, светла му памет.
Възможно е баща й да е бил убиец, но ако знаете какви истории съм чувал от всякакви хора в квадрата между Докторската градина, Перловската река, парка "Заимов" и ул. "Шипка", шапката ще ви падне... Една от друга по-кървави, по-ужасяващи, по-развратни и т.н. Чак понякога съм се чудил дали не съм попаднал в сценарий на някакъв хорър филм.
- Бокова е протеже на Кремъл и лично на руския президент Владимир Путин, затова ще има вето от страна на САЩ и Великобритания. Защото била на парада на 9 май с георгиевска лентичка на ревера, след като всички останали западни лидери му обявили бойкот.
Нека само да напомня, че самата Ангела Меркел отиде в Москва, вярно - не на 9 май, а на 10 май.
Аз лично не бих си сложил георгиевска лентичка на ревера, защото тя е символ на Руската империя. Не бих си сложил и червен мак, защото е символ на Британската империя. Не бих си сложил и кокарда с трикольора, защото е символ на Френската империя. Въпрос на вкус и на политически усет, защото и срещу трите империи България е била във война. При това не един път.
Но... когато отиваш на официално събитие в такива държави, това е част от протокола. Както в Москва, така и в Лондон и в Париж. Това е знак на уважение и почит към жертвите, които са дали тези държави срещу Нацистка Германия. Парадът на победата в Москва винаги е бил важна част от историческото нематериално наследство - нещо, което всъщност е в прерогативите на ЮНЕСКО.
Колкото до ветото от Вашингтон и Лондон, никак не изключвам подобен вариант, но към момента той е по-скоро в сферата на вероятностите и политическите интриги. Русия, САЩ и Великобритания в момента водят усилени преговори за бъдещето на Близкия изток и най-вече - на Сирия. Много скоро ще има резултат от тези преговори, надявам се да е позитивен.
- Бокова имала проблеми в ЮНЕСКО и била на косъм от импийчмънт в организацията. Като генерален директор на ЮНЕСКО тя се е опитала да оттегли конфиденциален доклад на разследващата служба за вътрешен одит на организацията (Internal Oversight Service Audit & Investigation Sections), тъй като той описвал "нейната роля за скандално назначение" на ключов зам.-директор по бюджета.
Ставало дума за назначението на Анита Томпсън-Флорес, което било "съпроводено с драстични нарушения: конфликти на интереси, теч на конфиденциална информация, манипулиране на процедурите на ЮНЕСКО и предявяване на фалшива диплома от кандидата". Отговорността била на най-високо ниво, като в документа многократно били цитирани действията на самата Бокова, четем от близките до "Протестна мрежа" медии.
Нямайте никакво съмнение, че ако имаше каквито и да е подозрения за извършени от нея злоупотреби или престъпни деяния, САЩ нямаше да се поколебаят да започнат разследване на дейността й, въпреки че централата на ЮНЕСКО е в Париж. Щатите погнаха шефовете на ФИФА, барабар със Сеп Блатер, нищо, че централата им е в Швейцария, пък какво остава за Париж, където е пълно с американска агентура. И във Вашингтон щяха да имат основателно желание да разследват дейността на ЮНЕСКО, тъй като отдавна, много преди Бокова да оглави организацията, те не искат да плащат членския си внос в нея. Така че и тук тезата издиша...
Колкото до тезата, че Великобритания била остро настроена към Бокова заради предполагаеми нейни злоупотреби, до момента не съм усетил подобно нещо. Нито сред опозиционните лейбъристи и либерали, нито сред управляващите консерватори. Напротив, Бокова редовно гостува в Лондон и се среща постоянно с влиятелни местни политици. През май е планирана нейна среща в Камарата на лордовете, на която смятам да присъствам. Просто искам да проверя отношението на парламентаристите към нея, да усетя дали нещо витае във въздуха...
Сега, бих искал да обясня какви са мотивите ми да подкрепя номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
Ирина Бокова е изключително опитен дипломат и политик, който е посрещан с респект в международната общност. Много малко българи сме имали или имаме на високи международни постове, пряко влияещи на делата в Европа и в света. Другият такъв политик в момента е лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев.
Охулвани, мразени, нехаресвани, заклеймявани, обиждани от мнозина в собствената им страна... но това е положението. Неприятно е, че това са хора, чиито родители пряко са свързани с висшите етажи на бившия комунистически режим. Но явно такава ни е орисията с вуйчото владика.
Кой знае обаче - може някой ден и синът на разузнавач от ДС - бившият външен министър Николай Младенов, да се изкачи на подобни постове. Както и да го наричаме Младенов, той има достатъчно контакти и е достатъчно добре образован, а на всичкото отгоре е и със закалка от САЩ и Израел. Впрочем горе-долу същият бекграунд, с някои изключения, има и сегашният външен министър Даниел Митов. Излъскани, с добри обноски, говорещи перфектен английски и френски, това е положението...
Друг мотив да я подкрепя - Ирина Бокова има голяма роля в защитата на много от паметниците на материалното и нематериалното наследство в България, както и на природните паркове, включени под закрилата на ЮНЕСКО.
Тя никога не е скъсвала връзката си със страната ни. Няма обаче да я видите да води хоро в носия като Кристалина Георгиева на пъпа на Брюксел. Присъствието й винаги е било дискретно и почти незабележимо. Като на последния кукерски фестивал в Перник, който също е подкрепян от ЮНЕСКО.
Подкрепям обаче издигането на кандидатурата на Ирина Бокова най-вече заради това, че България има нужда от сериозно влияние на най-високо ниво в световната политика точно в този момент. Момент, в който страната ни се намира в менгемето на два засилващи се хегемона в нашия регион - Русия и Турция.
България е на такова място и се намира в толкова плачевно състояние - и като институционален, и като икономически, финансов, енергиен, демографски, културен, образователен и какъвто се сетите капацитет, че буквално се държи на косъм. Страната е подложена на всевъзможен натиск от различни външни сили, а правителствата й са слаби и раболепни. Още повече, че се намира на основния мигрантски път от Близкия изток към Европа.
Не възприемам кандидатурата на Ирина Бокова като някаква "национална кауза", като Ботев, Левски и т.н. Възприемам я съвсем прагматично.
Точно в този момент страната ни има нужда да повярва в себе си, а издигането на кандидатурата на Ирина Бокова е едно добро начало.
Дали шансовете й са големи? Ако питате мен - дилетантът в международните дела, с подобна кампания, каквато се води срещу нея в собствената й страна - едва ли. Ако питате обаче сериозни анализатори, които от години следят световната политика, шансовете й никак не са малки.
Всичко зависи от това, дали издигането на кандидатурата й от София е само въпрос на сделка и "да мине номера", или наистина искаме тя да бъде избрана на този висок пост. Предстои да разберем.
