През 2017 г. организирани банди от България и Румъния са източили около 50 милиона евро от социалните каси на Германия. Това съобщава Агенцията по труда, разкрила 119 541 случая на измами със социални помощи. Около 4400 от тях по всяка вероятност са дело на организирани банди, които привличат граждани от други членки на ЕС към Германия, пише "24 часа".

Криминални банди привличат хора от Източна Европа към Германия от доста време насам. Още през март Агенцията по труда изрази загриженост поради нарастващия брой на злоупотребите със социални помощи. Методите на престъпниците са познати - с измамни обещания за лесен и охолен живот те привличат бедни хора, предимно от България и Румъния.

После бандите подават от тяхно име молби за социална помощ, вписвайки фиктивни работодатели и представяйки фалшиви удостоверения за деца. По този начин се източват и детски надбавки за деца, които често пъти изобщо не съществуват. След отпускането на социалните облаги организираните банди обикновено задържат по-голямата част от парите.

Но с това щетите не се изчерпват. В данните на Германската агенция по труда се изказва предположението, че индивидуалните измами и организираната престъпност навярно нанасят щети от около 100 милиона евро годишно.

В Агенцията по труда от тяхно име те подават документи за социални помощи, известни под името “Харц-4”. Молбите им обаче съдържат фалшиви данни за броя на децата, за жилищната ситуация и трудовата заетост, пише в материал на “Дойче веле”.

Най-голямата част от организираните социални измами е концентрирана в големите и гъстонаселени германски градове. Федералната агенция по труда признава в отговор до парламента, че в много случаи нейните поделения по места не разполагат с достатъчно персонал, за да проверяват задълбочено подадените молби за помощи. А измамниците очевидно разчитат именно на това.

Злоупотребите, в които участват българи и румънци, може да бъдат спрени, ако се хармонизират социалните системи в Европа и се въведе общоевропейско обезщетение за безработни, каквото предлага германският министър на финансите Олаф Шолц. Това би отнело привлекателността за онези български граждани, които тръгват към Германия, за да получават по-високи социални облаги, прогнозира и “Зюддойче цайтунг”.

Засега това предложение среща съпротива от страна на германските консерватори, но европейски дипломати са убедени, че още до края на 2018 г. в Европа ще бъде постигнато споразумение по този въпрос.

Проблемът с точенето на социални каси е особено остър от 2014-а насам – годината, в която българските и румънските граждани добиха правото на работа в Германия. Оттогава в страната ежегодно пристигат все повече търсещи работа, част от тях обаче разчитат повече на социалните помощи.

Често по-бедните и малограмотни хора, предимно роми, стават жертва на банди свои сънародници или на турски и арабски престъпни кланове. Те ги настаняват по дузина души в една стая и ги карат да плащат невероятно високи цени само за правото да споделят матрак с още един работник. Леглото се ползва на смени – докато единият е на работа, другият спи и после се разменят. На новопристигналите се подават документи за социални помощи, които после тарторите на бандите прибират за себе си.

Често измамените се прибират у дома, но парите продължават да текат, защото не са задраскани от адресната регистрация. Друга хватка, която източноевропейците от Балканите ползват, е създаването на собствена малка фирма. За нея в някои германски провинции се иска минимална сума и просто заявление. Обикновено като дейност се записва почистване на строежи и изоставени постройки.

В края на месеца обаче се иска социална помощ, тъй като доходът от събарянето на порутени сгради не надхвърля 200 евро в повечето случаи. Само в Гелзенкирхен от 2004 г. досега са се преселили около 7000 български граждани. Населението на града е около 200 000. Тази не чак толкова голяма група чужденци обаче е похарчила милиони в двуцифрен размер за социални помощи, съобщават от общината.

Спред данни на Агенцията по труда граждани от 193 държави получават помощи за безработни, като близо половин милион от тях (438 850) са от държави на ЕС – най-вече от България (84 334), Полша (80 517) и Румъния (65 902).

Според изследване на германската агенция по труда от лятото на 2017 г. всеки трети българин, живеещ в Германия, получава социални помощи. А 30 000 български деца в Германия живеят в домакинства, зависими от тези помощи.