Търговският представител на САЩ Робърт Лайтизър изпрати подарък на поддръжници на "Брекзит". Писмо, в което се съобщава, че администрацията на Тръмп планира "авангардна" сделка за свободна търговия с Обединеното кралство, пише "Блумбърг".
Да се направи подобна сделка е едно нещо и основното изискване е политическата воля, която съществува и от двете страни към момента, но истинският въпрос е какво ще получи Великобритания. Обосновката за сделка между САЩ и Великобритания надхвърля сантименталността за специалните отношения или шотландските голф игрища на Доналд Тръмп.
САЩ представляват 19% от износа на Великобритания, те са най-големият единствен двустранен търговски партньор в страната и най-големият експортен пазар. Никоя страна не инвестира повече във Великобритания, отколкото в САЩ. Трансатлантическото споразумение може, според Министерството на търговията и промишлеността, да даде тласък на търговията и да има полза за производителността на Обединеното кралство.
Намаляването на търговските бариери би било от полза и за двете икономики, дори ако растежът от търговските сделки като цяло да е скромен.
Но има две причини за предпазливост. Първата е, че това не е симетрично договаряне. Често се говори за влиянието, което Обединеното кралство има като петата по големина икономика в света. Ако Великобритания смята, че ЕС е упорит партньор по време на преговорите за "Брекзит", това няма да е нищо в сравнение с влиянието, което Конгресът ще има върху преговорните позиции на САЩ.
САЩ ще бъдат още по-твърд партньор за преговори. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции се срина, когато ЕС и САЩ не постигнаха съгласие по много неща, включително стандартите за храните. Забележително е, че няма движение по отношение на финансовите услуги, където Великобритания има голям интерес да отвори достъпа до американските пазари.
Европейската регулация е под постоянна критика в Обединеното кралство, но САЩ вероятно са и далеч по-лоши.
Има около 3 000 мерки за здраве и безопасност, технически бариери и други ограничения в САЩ в сравнение със 672-те в ЕС, според ОИСР.
Още по-лошо, много бариери са на държавно ниво, където ще бъде трудно, може би невъзможно, да се измъкне нещо. Чуждестранните застрахователи трябва да установят търговско присъствие в САЩ, за да предлагат услугите си. Но в Ню Йорк те са изправени пред по-високи капиталови изисквания от местните, а мнозинството от управителите им трябва да са граждани на САЩ и жители (и поне един трябва да е жител на щата Ню Йорк).
По отношение на въздушния транспорт главният изпълнителен директор и поне две трети от борда трябва да бъдат граждани на САЩ, чужденци не могат да притежават повече от 25% от акциите с право на глас. Банки с повече от 50 милиарда долара активи трябва да формират междинно холдингово дружество в САЩ, което да действа като компания майка за техните дъщерни дружества в страната.
Разбира се, Великобритания има свои собствени бариери, които няма да иска да премахне, особено в областта на счетоводството, въздушния транспорт и архитектурата. Великобритания също така ще иска да защитава модела си за закупуване на лекарства от Националната здравна служба: търговско споразумение, което позволява на фармацевтичните компании да обжалват решения за ценообразуване, може драматично да се увеличат разходите за данъкоплатците.
САЩ обаче са склонни да налагат условия на по-малки търговски партньори и да им кажат къде да подпишат, питайте Австралия.
И все пак асиметрията не е истинският проблем тук. По-големият въпрос е, че каквото и Великобритания да се съгласи в сделка със САЩ, това ще окаже влияние върху търговската сделка с ЕС - много по-голям търговски партньор.
ЕС разчита на "принципа на предпазливостта", когато производителят е натоварен да покаже, че техният продукт не причинява вреда. Когато има съмнение, продажбите са забранени или ограничени, каквато в момента е и регулаторната среда във Великобритания.
Американският "научно-базиран" подход към регулирането позволява това, което не е емпирично доказано като вредно. Американското регулиране също е по-децентрализирано и усложнено от многобройни агенции, често с припокриващи се юрисдикции. Така че колкото по-близо е Великобритания до търговска сделка със САЩ, толкова по-големи са пречките пред бъдещите й търговски отношения с ЕС.
Споразумение със САЩ би било полезно и вероятно постижимо, ако Великобритания напусне митническия съюз на ЕС, което не е сигурно. Но в доклад от април, търговският комитетът на камарата на общините съобщи, че "дяволът ще бъде в детайлите".
"Правителството не трябва да сключва споразумения само заради идеята за споразумение", предупреди комитетът.
