Когато родителите на едно дете са от различни националности, много често се случва единият родител да реши да вземе детето и да се премести да живее на друго място, различно от обичайното местопребиваване на детето.

Много често става въпрос за следната ситуация: сключен брак между българка и чужденец. Има родено дете от брака. Семейството живее в чужбина. Майката идва с детето в България и не се връща в страната, в която са живели преди това като задържа детето при себе си. Бащата подава молба по реда на Хагската конвенция за международните аспекти на отвличане на дете чрез Министерството на правосъдието до Софийски градски съд, който съд е компетентен да разглежда дела от такъв характер като иска съдът да постанови връщане на детето в държавата на неговото обичайно местопребиваване.

За да се произнесе дали е налице неправомерно прехвърляне или задържане и да разпореди връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване, съдът се ръководи от съвкупност от критерии. Налице ще е неправомерно прехвърляне или задържане на детето, ако бъде установено, което е в тежест на молителя, наличието на следните предпоставки: установи се, че задържането е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; установи се, че по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането, установи се, че детето не е навършило 16 годишна възраст; установи се, че лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето не са дали своето съгласие, или впоследствие не са приели прехвърлянето или задържането.

В дадения по-горе пример с наша гражданска, която решава да заживее в България, без съгласието за това на бащата, обикновено става дума именно за неправомерно прехвърляне или задържане на детето.

В случай, че се установи, че детето е неправомерно задържано или прехвърлено, потърпевшият родител има право да иска незабавно връщане на детето в страната по неговото последно обичайно местопребиваване, ако е сезирал с молба за това компетентните органи в едногодишен срок от осъществяване на неправомерното задържане или прехвърляне.

В редица случаи, въпреки че се установява, че е налице неправомерно задържане, съответно прехвърляне на детето, съдът отказва връщане на детето в страната по последното му обичайно местопребивававане. По тези дела съдът, за да постанови, своето решение, се ръководи от интересите на детето. В чл. 13 от Хагската конвенция са предвидени изключенията, при наличието на които, въпреки, че е налице неправомерно задържане, съответно прехвърляне на детето, съдът отказва връщането на детето. Тези изключения са от толкова съществено значение, че на практика се превръщат в правило, тъй като касаят болшинството от случаи.

Съдът може да откаже връщане на детето ако се установи, че ако детето бъде върнато в страната на неговото обичайно местопребиваване, за детето съществува опасност от психическо или физическо увреждане или пък връщането не би било в интерес на детето. Тези факти и обстоятелства следва да се установят от страната, която се противопоставя на връщането на детето. В посочения по-горе пример – майката е тази, която следва да докаже, че не е в интерес на детето то да бъде върнато в страната по обичайното му местопребиваване.

За доказване на тези факти и обстоятелства обикновено се използват свидетелски показания. Тук могат да се срещнат немалко трудности, тъй като ако страните са живели извън пределите на България, невинаги се намират преки очевидци на техните взаимоотношения и отношенията им към детето. Все пак обикновено има близки и роднини, които могат да разкажат за впечатленията си от отношенията между страните и детето.

На следващо място, по тези дела, с цел доказване на обстоятелството, че не би било в интерес на детето, то да бъде върнато в страната по неговото обичайно местопребиваване се ангажира съдебно-психологична експертиза. Целта на тази експертиза е вещото лице – психолог, след проведени срещи с детето да даде заключение към кой от родителите детето е привързано в по-голяма степен, какво е отношението му към родителите, как би се отразило на емоционалното и психологическо развитие на детето, връщането му в страната по обичайно местопребиваване.

По тези дела се изготвя и социален доклад, като социалният работник след среща с родителите и посещение на дома, в който понастоящем живее детето, дава заключение за отношенията между родителите и детето, за привързаността на детето към всеки един от тях, за социалната среда в която детето живее понастоящем, за материалните и битови условия на живот, за това дали родителят при когото детето живее има подкрепата на свои близки при отглеждането на детето.

При решаването на спора, съдът преценява конкретните факти и обстоятелства при всеки отделен случай. Така например, обстоятелството, че детето е на ниска възраст и има нужда от непосредствени майчини грижи, е основание да бъде отказано връщане на детето в страната по обичайното му местопребиваване, независимо, че е налице незаконно прехвърляне или задържане на детето.

Когато детето се противопоставя на връщането, съдът не може да разпореди то да бъде върнато, стига детето е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

Статията изготви адвокат Ирина Константинова, bulgaros.ovh