В ранните часове на 26 септември 1983 г. системата за ранно известяване на СССР засякла възможен ракетен удар от страна на САЩ. Реакцията на СССР би била да отвърне на удара, ако не била намесата на Станислав Петров.

Работата на Петров била да регистрира потенциални атаки и да предаде информацията на военните или на политическия лидер, но той решил да не съобщава данните на своите началници, а да ги приеме като фалшива аларма.

Това било пренебрегване на неговите задължения. Много по-лесно би било да предаде отговорността на някой друг, по-висшестоящ. В онези години обаче почти напълно било сигурно, че ще има атака от страна на СССР срещу САЩ.

Оказва се, че това негово решение може би е спасило света.

„Имах цялата информация. Ако бях изпратил данните по веригата, никой нямаше да каже и дума против тях“, обясни Петров. Когато дошъл моментът, в който трябвало да вземе решение, той направо замръзнал на мястото си.

Алармата беше задействана, но аз седнах за няколко секунди, втренчен в червения екран. Системата показваше голяма степен на опасност и нямаше място за съмнение, че САЩ са изстреляли ракета срещу нас, разказва Станислав Петров.

Минута по-късно сирената спряла и системата оповестила, че е пусната втора ракета, после трета, четвърта и пета. Компютрите показали „ракетен удар“.

Нямаше правило за това колко дълго имаме право да мислим, преди да съобщим за атака. Но знаехме, че всяка секунда забавяне е загуба на ценно време и че военните и властта трябва да бъдат уведомени незабавно. Единственото, което трябваше да направя, беше да вдигна телефона и да съобщя на командващите, но просто не можех да помръдна.

Освен IT специалисти, за въздушни атаки наблюдавали и други специалисти, които следели данните от радари. Те му казали, че не са засечени никакви ракети. Според протокола обаче трябвало да се съобщят компютърните данни.

Това, което го накарало да се усъмни, било това, че сигналът за опасността бил твърде ясен и силен.

30 години по-късно Станислав Петров твърди, че никога не е бил 100% сигурен, че опасността не е била реална.

От целия екип единствен аз не бях военен по образование. Всички други бяха обучени да дават и да получават заповеди. Затова всеки друг просто би предал сигнала, категоричен е Петров.

Няколко дни по-късно той получил информация за грешките в системата.

Заради военната тайна и политически съображения действията на подполковник Петров стават известни едва през 1998 г. На 19 януари 2006 г. в щаб-квартирата на ООН в Ню Йорк му е връчена специална награда на международната обществена организация „Асоциация на гражданите на света“. Наградата представлява кристална статуетка „Ръка, държаща земното кълбо“ с надпис „На човека, който предотврати ядрената война“.

Станислав Петров умира в дома си на 77 годишна възраст през май 2017-та година.

(По Би Би Си)