Само за 7 г. броят на бездомниците в Англия се е удвоил – 300 хил. души живеят без покрив над главата. За това развитие вина носят и мерките за икономии на консервативното правителство, което най-после забеляза проблема.
„Атмосферата в къщи беше много тягостна и след като ме изгониха, дойдох тук", разказва 18-годишната Брогън. Момичето сега живее в общежитие за младежи-бездомници в Шефилд. В дома, стопанисван от организацията Roundabout, са настанени 27 младежи.
Според благотворителната организация Shelter, в Англия има 300 хиляди бездомници. Броят им е нараснал значително от 2010 година насам - оттогава консервативното правителство води политика на строги икономии. Най-сетне проблемът беше забелязан и от властите. В средата на август министърът за общините жилищното строителство Джеймс Брокеншир представи своя законодателна инициатива: целта е до 2027 година да няма хора, които да спят на улицата. От месец април насам общините са задължени да предлагат помощ още от първия ден след прекратяването на даден договор за наем. Болниците, затворите и бюрата по труда трябва да препращат хората към социалните служби, ако съществува опасност те да останат на улицата. С т.нар. "Закон за намаляване броя на безпризорните" правителството залага сега на ранната превенция.
Консерваторите отдавна са подложени на натиск заради проблема с бездомниците. Той отдавна вече не се отнася само до Лондон с неговия прегрят пазар на недвижимите имоти. Миналата година политикът от Лейбъристката партия Анди Бърнъм спечели кметските избори в Манчестър с обещанието да се захване с проблема с многото бездомници. Оттогава насам той дарява за тази цел 15 процента от кметската си заплата. Днес в Англия в приюти живеят с 60 процента повече хороа, отколкото през 2011 година, а броят на бездомниците е нараснал повече от два пъти. "Бездомничеството стана проблем, за който говорят всички в Англия - не само в градовете, но и в провинцията", казва Джон Дийн от университета в Шефилд, който се занимава с темата.
Липсват достатъчно средства
Изследователят смята, че е правилно правителството да залага на превенцията. "Но новият закон не е много радикален. Вярно, че предлага помощ на повече хора, докато навремето помощ получаваха само най-слабите. Ние обаче не можем да кажем какво ще е качеството на тази помощ", казва Дийн.
Социологът гледа скептично и на финансирането на програмата. Правителството отпуска около 80 милиона евро за следващите три години. Тази сума ще се поделя между няколкостотин общини. "В крайна сметка сумата е нищожна", уверява Дийн. Той се опасява, че в някои случаи и без това задлъжнелите общини ще трябва да доплащат от собствените си бюджети, за да могат да изпълнят задълженията си към новия закон. Освен това социологът смята, че консервативното правителство самó е създало проблема със своята строга политика на икономии. Той съзира основните причини в орязването на социалните и жилищните помощи. "Въведените строги наказания срещу получателите на социални помощи, за да бъдат съкратени социалните разходи, оказват голямо влияние и водят до увеличаване на броя на бездомниците", споделя той.
Хората, които пропуснат уговорен час в социалната служба или бюрата по труда, губят част от социалните си помощи. Благотворителни организации се оплакват, че в много региони на страната ръстът на наемите изпреварва темповете на увеличение на държавните жилищни помощи.
Договорите за наем в Англия изтичат по правило след една година. Това също е една от основните причини за проблема. От 2011 година насам броят на хората, които са загубили жилището си по този начин, се е увеличил тройно.
Почти никой от 27-те обитатели на общежитието в Шефилд преди това не е живял под наем. Всички те също усещат последиците от консервативната политика на икономии. Почти всички са пристигнали от горещите социални точки в града.
"Всички социални работници от този квартал бяха изтеглени. Малцината, които останаха, се занимават основно със случаи на сексуален тормоз", каза ръководителката на общежитието Роуз Парчмънт. "Тези младежи не влизат в тази категория. Те се изпаднали в беда и имат нужда от някого, който да им предложи защитено пространство. Такова вече няма", допълва тя. Парчмънт се опитва да създаде една среда, в която младите хора могат да правят и грешки, докато се опитват да разберат, какво искат да правят с живота си.
Благодарение на организацията Roundabout, Брогън води разяснителна работа сред връстниците си в училищата и се надява да започне професионално обучение. Казва, че с удоволствие би се грижила за възрастни и болни хора. "Но това е трудно", признава 18-годишното момиче.
"Дори и да успее, тя ще бъде изправена пред голямото предизвикателство да си намери жилище", споделя Роуз Парчмънт. "Ние залагаме на социалните жилища, защото те предлагат място за живеене дългосрочно. Те обаче не достигат", допълва тя. Като алтернатива остава само частният жилищен пазар, който обаче е много несигурен. "Всеки има право да живее някъде. Но това става все по-трудно", казва Роуз Парчмънт.
Текст: dw.com
