Ангелики Циака имигрира във Великобритания, скоро след като гръцкото правителство започна да орязва пенсиите и заплатите в публичния сектор, в резултат на споразумението за първата спасителна програма с кредиторите на страната, подписано през 2010 г. Изборът за нея бил ясен: работа в чужбина или дълъг период като безработна у дома.
„Току-що си бях взела медицинска диплома и исках да направя специализация зад граница, тъй като бъдещето (на здравеопазването) в Гърция не изглеждаше толкова сигурно”, казва Циаки, цитирана от FInancial Times. Осем години по-късно 33-годишната дама работи като консултант психиатър в британската национална здравна система.
Засега тя няма никакви намерения да си търси работа в родната си Гърция.
„Мислех си, че няма да ме има може би 2 години, след което кризата ще приключи. Но това не стана точно по този начин и сега не знам кога нещата ще бъдат стабилни отново”, добавя тя. Големият броя на образованите гърци, които не виждат бъдеще в родината си, се превръща в сериозно предизвикателство за дългосрочната стабилност на южната ни съседка.
„Изтичането на мозъци има очевиден негативен ефект върху перспективите на гръцката икономика в краткосрочен мащаб”, казва Георге Падолатос, професор в Athens university of economics and business. Между 350 хил. и 400 хил. гърци, на възраст главно между 20 и 30 години, са емигрирали, предимно в други страни от ЕС, от 2010 г. до сега.
Над 2/3 притежават университетски дипломи, а много и допълнителни специализации, посочва Емануил Працинакис, изследовател в Oxford university, който е финансиран от гръцката фондация Онасис. По думите му, търсенето на медицински, IT и инженерни кадри в другите страни от ЕС оформя основния сегмен от емиграцията. „Хотелиерски мениджъри и готвачи с опит в луксозния сегмент на гръцкия туризъм също попадат сред търсените”, казва Працинакис.
Толкова много лекари са напуснали Гърция в последните 8 години, че здравеопазването в страната изпитва недостиг на 8 хил. доктори, казва Георге Патолис, президент на Атинската медициска асоциация. „Емиграцията се превърна в опция и семействата и приятелите вече реагират доста по-позитивно спрямо миналото, когато познат или роднина реши да напусне”, казва Працинакис.
Засега много малко гърци обмислят възможността да се завърнат в родината. Според проучване на ЕС от миналата година, проведено в Лондон и Холандия, по-малко от 10% от гръцките имигранти планират завръщане през следващите 3 години, като едва 20% обмислят подобен вариант в дългосрочен план.
Тоня Стомпо е една от тези, чиито планове са се променили в резултат на кризата. Тя е планирала да се завърне у дома, след като придобие магистърската си степен по мениджмънт в Лондон. Това, че не е могла да си намери работа в Гърция, я принудило да остане на Острова и да работи „за няколко години”.
„Работех за една, след това за друга голяма компания с глобално присъствие, Действително се наслаждавам на настоящата си работа, има възможности за развитие и се чувствам устроена в Лондон”, казва Стомпо. „Бих искала да работя в Гърция, навярно в нашия семеен бизнес, но не бързам”, добавя тя.
Източник: profit.bg
