Големият национален разговор на Великобритания се хлъзга усилено в две опасни направления. Първото е, че Брекзит без сделка няма да ни навреди. А второто е, че той е възможен.В първата от двете заблуди лъсва пълната истина за токсичната "Брекзит идея" - че изключителността на Великобритания ще предпази бизнеса й от законите на икономическата гравитация. Тези, които искат излизане от ЕС механично повтарят, че "чистото" скъсване с досегашните правила и новото ни пътешествие под флага на Световната търговска организация (СТО) ще са достатъчна гаранция животът да продължи едва ли не по старому.

Единствената разлика, в случая, ще е последващият крах на британската икономика и социална система. Брекзит без сделка, ще ни разкачи със замах от всяка регулация, агенция и защита на ЕС. Нито един британски пилот няма как да бъде сертифициран извън действащия норматив на Европейската агенция за авиационна сигурност или пък самолет да бъде застрахован, за да се вдигне във въздуха. Извън чадъра на единния пазар и митническия съюз на ЕС всеки британски тир ще влачи стоката си в едва пъплеща опашка пред френските пропусквателни пунктове, за да бъде подложен на безкрайна процедура от митнически проверки, отчети и стандартизационни заверки. И тук СТО няма как да се намеси.

Това естествено води и до втората заблуда

Когато се убеди достатъчно голяма маса хора, че липсата на сделка с ЕС няма да има драстични последици, тогава започва съвсем открито да говори, че видите ли, ние заедно ще преживеем този критичен период, с помощта на парламента и бодрото народно опълчение и липсата на сделка с ЕС е съвсем реална опция.

Но тази опция не съществува.

Първо - в чисто политически план, Тереза Мей просто няма да приеме подобен сценарий. Цялото й поведение до момента издава панически страх от такава развръзка. И ЕС уверено гази блъфовете и червените й линии - за дневния ред на преговорите, сметката по развода, която Великобритания ще плати, въпроса с границата между двете Ирландии, условията на транзитния период и т.н. И тя всеки път захвърля домашната си риторика, за да могат преговорите да продължат.

Да приемем, че Тереза Мей внезапно реши да си подаде оставката и новият премиер официално се обяви за Брекзит без сделка, който е по-добър от лошата сделка.

Магазините по улиците ще започнат верижно да хлопат врати без да изчакат дори новата година, гражданите на ЕС ще се разреждат с хиляди всяка следваща седмица, по вестниците ще текне отделна притурка на обяви за закриващи бизнеса си производители, а паундът трайно ще се устреми към нови дъна.

Дали тогава новият министър-председател ще призове на помощ непобедимия британски дух?

Да отидем още по-нататък в сценария и да си представим за момент, че с ескалирането на кризата, министър-председателят реши да се подаде на обществения натиск и да промени своя курс. Тогава той ще трябва да се изправи пред нова конфронтация с британския парламент, чието аритметика в момента е, меко казано, плашеща. Депутатите на торите досега преглъщаха с неохота идеята за твърдия Брекзит. Но перспективата за Брекзит без сделка е безпрецедентна катастрофа. Много от по-плахите и пасивни депутати-консерватори ще ударят официална спирачка пред наближаващото икономическо харакири.

Други пък ще отстъпят пред суровата политическа калкулация. Консервативното правителство, което хвърли през балкона икономиката и месечното препитание на електората, ще срути подстъпите на собствената си партия към властта в продължение на поне една генерация време.

А и дори онези депутати, които слагат Брекзит над интересите на страната им вероятно ще се замислят за собственото си оцеляване в политиката. Лейбъристката партия предвидливо обяви, в предизборната си платформа през 2017 г., че Брекзит без сделка е червена линия за тях, т.е. сценарий срещу който ще се борят.

Дори няколко бунтовника от редиците на Консервативната партия ще бъдат напълно достатъчни, зa да скършат крехкото мнозинство за довеждането на Брекзит докрай. Да си припомним, че през миналия месец кампанията сред депутатите от Консервативната партия за подкрепа на едно от ключовите гласувания по Брекзит си служеше с директната заплаха, че загубата на вота ще предизвика нови общи избори и накрая той бе спечелен само със 6 гласа.

Защо тогава Тереза Мей продължава да размахва визията "Брекзит без сделка" ли?

Ами това е истинският "Проект Страх". Тя се надява, че с постоянните разговори за трупане на хранителни и лекарствени запаси ще бъде създадена подходящата стресова рамка, която ще изнуди достатъчно депутати да гласуват за вечно изплъзващата й се сделка с ЕС. По-вероятното обаче, е да наплаши достатъчно хората, за да решат да подкрепят един нов референдум по Брекзит, който ефективно ще ликвидира цялата му идея.

Правителството се впуска в наистина опасни маневри. То иска да ни разказва страшни приказки за трудни времена, без изобщо да си дава труда да разясни пълния мащаб на хорър-филма, който се крие зад тях. Идеолозите на Брекзит пък предпочитат по-традиционния Оруелски подход - да обещават едновременно хем лесни пътувания зад граница, хем "вземане в ръце на контрола над нашите граници." Тези две заблуди - че Брекзит без сделка няма да ни навреди и че той е реална опция за нас, се коренят в една още по-стара заблуда. Че величието на Великобритания е достатъчно, само по себе си, за оцелее напук на всяка реалност.

В първия случай имаме една безнадеждно преплетена икономика в системата от правила и регулации на ЕС, която ще бъде автоматически отрязана от тях при липса на сделка с ЕС. Във втория случай пък просто нямаме достатъчна правна сигурност, икономически капацитет и търговска сила като преговаряща страна, които да легализират нашите искания и заплахи към Брюксел.

Собствената ни митология може и да храни въображението, но не пълни стомасите. Всъщност, ние не сме особено специални, защото всяка държава лесно може да изгори, ако бъде запалена. И каквито и кибрити да размахва министър-председателят, парламентът накрая ще дойде и ще му конфискува клечките.

(Статията е на "Гардиън", превод Бгбен), източник: dir.bg