Данните на статистиката сочат, че всяка година в чужбина заминават повече българи, отколкото се връщат в страната. Но завръщащи се има. Историята за едно такова семейство разказва Миролюба Бенатова по NOVA.

Въпреки че държавата се опитва да неглижира ефекта на изпращаните от емигрантите средства, почти цялата покупателна способност на българина е свързана с парите, идващи от чужбина, посочва Бенатова. Само за първите 5 месеца на годината, като в тази статистика влизат само банковите преводи над 2500 евро, но не и по-дребните суми и парите в брой. В същото време Държавната агенция на българите в чужбина се опитва да доведе българите от чужбина в страната, като им праща писма с оферти за работа.

„Общо казано е, че пращаме писма – говорим по телефона, по скайп, пращаме мейли”, коментира Ива Крумова от агенцията. По думите ѝ така във фирма в Костинброд са дошли да работят 40 души от Западните покрайнини в Сърбия.

Въпреки че агенцията постига успехи най-вече в българските общности, живеещи в държави с по-нисък стандарт от този в България, като Молдова, Украйна и Македония, Крумова подчертава, че писма се пращат и към емигрантите в Западна Европа.

Това става според потребностите на бизнеса. Например на българите във Франция агенцията предлага работни места с френски език в България. „Опитваме се – знаем, че малка част се връщат”, признава Крумова. Според нея друга причина за връщането на емигранти в България е това, че имат имоти в страната, както и че тук с по-малка заплата разполагат по-голяма покупателна способност. Агенцията няма статистика колко точно българи са се завърнали.

По данни на НСИ броят на напускащите страната за година е около 35 хиляди, а на връщащите се близо 25 000, като след влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. има трайна тенденция на спад на нетната емиграция.

Миролюба Бенатова обаче не смята, че държавата може масово да привлече обратно с писма емигриралите българи.

Тя дава за пример младо семейство живяло 7 години в Испания преди да си дойде в България. Жената на име Валя бяга в САЩ, след като е блъсната от син на депутат на пешеходна пътека и не получава правосъдие от българските власти. След това тя се мести в Испания, където среща бъдещия си съпруг, Валентин.

Поводът семейството да се върне в България е раждането на децата им – близнаци. А причината не са нито ръстът на икономиката, нито новите работни места в България, а това, че младите работещи родители се нуждаят от помощ и подкрепа за отглеждането на бебетата. Тази помощ семейството намира от роднините и приятелите си в родината.

Двамата посочват, че след емигрирането им нещата в България не са се променили кой знае колко. Валентина заявява, че вече е простила на българската правосъдна система. Недоволна е обаче от това, че трудно си е намерила работа, след като се е върнала.

Друг повод за възмущение на младата майка е качеството на здравеопазването в провинцията. Тя споделя, че когато едното от децата ѝ се разболяло сериозно, в Пазарджик настояли да го държат седмица в болница с грешна диагноза, за да получат пари по пътеката на НЗОК. В крайна сметка се наложило момчето да се лекува в София.

„Държавата няма да върне българите у нас с любезни писма”, заявява Миролюба Бенатова. „Твърде много неща трябва да се променят, за да може човек, устроил живота си в чужбина, да се завърне”.