Развитието на заплатите в много източноевропейски страни изостава значително от икономическия растеж. Трудовата емиграция ще продължи да бъде проблем за България и Румъния, където възнагражденията са най-ниски, пише ВЦ.

Преди присъединяването на източноевропейските страни към ЕС очакванията бяха големи: смяташе се, че то ще доведе до изравняване на темповете на производство и на възнагражденията и до увеличаване на общото благосъстояние на страните от ЕС, пише австрийският Винер цайтунг (ВЦ) . Изследване на виенския Институт за международни икономически сравнения (ИМИС) показва обаче друго: че в осем страни от Централна и Източна Европа - България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия - този процес на изравняване на икономическите и социалните показатели протича по-бавно и не навсякъде еднакво, посочва изданието. 

Докато българите и румънците ще продължат да търсят работа в чужбина, страни като Чехия или Унгария още до 2020 година ще бъдат страни, които привличат работна ръка. Наред с икономическия растеж и ниската безработица, значително въздействие върху миграционните процеси оказва също и политиката на доходите, сочи проучването, цитирано от ВЦ.

Емиграцията започва да спада

През 2017 г. икономическият растеж в осемте страни е бил между 2,8% от БВП в Хърватия и 6,9 на сто в Румъния. Икономистът Марио Холцнер от Виенския институт смята, че зенитът вече е достигнат, макар че до 2020 г. ръстът ще продължи да се движи между 3 и 4 процента от БВП на страните.

Вследствие на това положението на трудовия пазар в тях се е подобрило, а безработицата силно е намаляла. Главно в Чехия, където според Евростат безработицата през 2016 е била 2,4 на сто, може вече да се говори за постигане на пълна трудова заетост. "Чехия за щастие е разположена в най-западната част на региона, тя е силно обвързана с германската верига за създаване на добавена стойност в сектора на автомобилостроенето. От изселническа тя постепенно се превръща в преселническа страна", посочва Холцнер.

Действително през 2000 г. населението на Чехия се сви с 20 хиляди души, тъй като броят на напускащите продължава да е по-голям от този на пристигащите в страната. Малко преди икономическата криза през 2007 г. обаче преселниците бяха 5 пъти повече от изселниците. Тогава населението на страната нарасна с 80 хиляди души. Според Евростат, до 2030 г. населението в трудоспособна възраст ще нараства с 12 до 15 хиляди души годишно, четем още в публикацията на ВЦ.

Частично доходите нарастват бързо

Пред изданието икономистът Маркус Мартербауер обяснява, че по-неблагоприятните условия на труд и живот в дадена страна поощряват хората в нея да я напуснат. По-високите възнаграждения обаче са фактор, който благоприятства те да останат в страната.

Действително почасовата ставка в Чехия е нараснала от 2000 година насам с 51%, или със 7 евро. Това е значително по-малко, отколкото в Румъния, където тя се е вдигнала два и половина пъти, т.е. на 4,20 евро. В България почасовото възнаграждение се е удвоило, достигайки 4 евро на час. За да се повиши търсенето на услуги и да се ускори процесът на конвергенция обаче е необходимо по-голямо и последователно нарастване на възнагражденията, посочва Мартербауер. 

Изследването показва не само  връзката между безработица и миграция, но и нарастващата роля на либерализирането на трудовите пазари в Източна Европа. В една Австрия, например, 98 на сто от трудово заетите хора работят в браншове с колективни договори, а социалното партньорство осигурява равномерно нарастване на възнагражденията в различните браншове. В източноевропейските страни обаче възнагражденията все по-често се определят на ниво фирми. 

Един пример: ако през 2000 година 98% от трудещите се в Румъния са работели на колективни договори, днес делът им е спаднал до 35 на сто. Вследствие на това възнагражденията са ниски. Различията между отделните браншове нарастват бързо. Така например компютърните специалисти днес са далеч по-добре платени отколкото в туризма, където заплатите остават непроменени, а в селското стопанство те дори са спаднали спрямо 2010 година. Прогнозата на ИМИС гласи, че до 2030 Румъния ще продължи да губи годишно между 40 000 и 50 000 души работна ръка на възраст между 15 и 65 години - между един и един и половина процента от трудоспособното население на страната, четем още в статията на Винер цайтунг.      

Текстът е публикуван в dw.com