Българските училища в чужбина са огнища на българската просвета и култура. Те са един от начините да се запази българският език извън границите на България. Това каза в интервю за БГНЕС д-р Григор Григоров. Той е доктор по „Теория и история на културата“ и преподавател в Югозападния университет „Неофит Рилски“. Една от дисциплините, които той води пред студентите в катедра „Културология“ се нарича „Култура на българите в чужбина“. „Сега всички алармират, че българската популация намалява и сме станали по-малко от 7 млн. души. Това частично е така, но е и частично невярно, защото българите са живи и здрави. Те просто живеят там, където е по-хубаво, където им заплащат по-добре и стандартът е по-висок. Там има една мрежа от училища, които са подкрепени от българската държава и Министерство на образованието и науката. Но преди всичко, повечето от това, което те вършат, е плод на техните лични усилия. Титанични на моменти и сравними само с усилията на българските възрожденци“, смята д-р Григоров. Т

ой разказа, че в своята практика често е ставал свидетел на това как българите в чужбина се самоорганизират и през своите професионални, лични и роднински контакти сами докарват децата в училищата, където да учат български език. „Имаме една много сериозна мрежа от български училища в Европа, САЩ, Австралия и сред традиционните общности на старите преселници в Молдова, Украйна, Румъния и Сърбия. Българските училища в чужбина са много важни, защото са средища за среща не само на деца с учители, но и място на среща между родителите.

Там се извършва техният контакт и дебат за родината. Обменят се мисли. Те са в непрекъснат интерес и болеят за България“, обяснява д-р Григоров. Според него Асоциацията на българските училища в чужбина, в която членуват 123 училища, а тя се грижи за синхрона между тях и държавните институции и обществени организации, е изключително важна и недооценена в нашето общество. „Аз мисля, че е необходима една по-голяма ангажираност от страна на българската държава и гражданското общество към тези центрове. Финансиране винаги може да се измисли и да се намери начин. Българите в чужбина страдат от липса на контакти с България и липса на внимание“, подчерта д-р Григоров.

Той има и конкретна идея – в българските общности в чужбина спорадично да бъдат изпращани интелектуалци и университетски преподаватели, които да провеждат еднократни срещи с тях, за да разговарят по различни теми. Могат да участват и в организацията на честванията на различни празници. „Така се разпалват сърцата“, смята д-р Григоров. Самият той е преподавал в чужбина и познава добре българската общност в Молдова и Румъния. Цели пет години е бил преподавател в Букурещ и две години в Молдова. Познава и работата на няколко от българските училища в Германия, Австрия и Италия. „Тези хора са жадни за българско присъствие и красиво българско слово. Те са жадни и за актуална информация за това какво и как се случва в родината. Всеки път откликват с радост и за всяко внимание са много благодарни“, допълва д-р Григоров.