В Германия има над 50 различни вида разрешителни, даващи право на престой в страната – например визи за хора на изкуството, временни разрешителни за престой, неограничени по време разрешителни за предприемачи, съществува също и „Синята карта“ на ЕС за висококвалифицирани специалисти и т.н. и т.н. И това далеч не е всичко. Има още безброй правила и разпоредби, засягащи престоя в страната, които са пръснати из различни други закони. Досега обаче Германия няма имиграционен закон.

От години в програмата на ГСДП е залегнало искането за подобен закон. И години наред това искане се проваля поради съпротивата на консервативните коалиционни партньори от ХДС и ХСС. Двете партии-посестрими постоянно повтарят, че Германия не е имиграционна страна и твърдят, че има предостатъчно законови разпоредби, уреждащи тази тематика. Социалдемократите не споделят това мнение.

"Сегашните имиграционни правила са бюрократично чудовище", казва експертът по въпросите на вътрешната политика от ГСДП Буркхард Лишка в разговор с ДВ. Според него, Германия има нужда от "кратък, ясен и разбираем имиграционен закон", ако иска да спечели международното съревнование за привличане на най-добрите чуждестранни специалисти.

Трудова имиграция, а не използване на социалните системи

Междувременно ХДС и ХСС се готови да разговарят за нов закон, но той не трябвало да се нарича „имиграционен“. "Коалиционният договор задава основната насока, а там се говори само за имиграция на специалисти", подчертава християндемократът Филип Амтор пред ДВ. Според него, както и според цялата фракция на ХДС и ХСС, имиграцията трябва да означава преди всичко "трудова миграция", а не миграция на хора, които искат да използват социалните системи. "В Германия иначе си имаме предостатъчно мигранти", казва той.

Всъщност е все едно как ще се нарича накрая новият закон. Вътрешният министър Хорст Зеехофер иска още през октомври да представи проект за текст. Какво точно ще съдържа той, засега не е ясно. Преди изборите за Бундестаг социалдемократите представиха своя концепция по въпроса, която се ориентира по канадския модел. Там се предлага точкова система за прием на чужденци по ежегодно определяни квоти. Броят на събраните точки ще зависи от образованието, професионалния опит и познанията по немски език. Ще се отчита и фактът дали кандидатите имат роднини в Германия.

Според авторите на концепцията, тя ще внесе прозрачност и ще показва кой и по какви критерии ще има право да работи и живее в Германия. Въпросният модел би позволявал на чужденците да пристигат в страната и без да имат конкретно предложение за работа. Но точно това кара политиците от ХДС и ХСС да отхвърлят подобни точкови системи. "Имиграцията в Германия трябва да се осъществява чрез трудовия пазар", казва председателят на Комисията по вътрешните работи на Бундестага Армин Шустер. С други думи: Без конкретно предложение за работа няма да е възможно нищо.

Не само специалисти по информатика

ХДС и ХСС също са наясно, че сегашните правила са прекалено сложни. "Досега поставяхме твърде високи изисквания", казва Филип Амтор. Затова най-вероятно ще бъде изработен имиграционен закон, който опростява и съкращава съществуващите правила. Така смятат и в експертния Съвет по миграцията. В своя годишен доклад съставителите му окачествяват Германия като „страната с най-либералните имиграционни правила, но само по отношение на висококвалифицираните специалисти“. А хората с обикновени, но търсени професии също би трябвало да имат възможност за работа в Германия. Както казва депутатът Амтор: "Търсят се не само компютърни специалисти от Индия, а и готвачи от Украйна".

Източник: Дойче Веле