Преди повече от две десетилетия нашенецът отишъл да си търси късмета в Германия. 57-годишният Иван Никифоров е роден в Елена и като всеки жител на възрожденското градче, носи в себе си духа на балканджия бунтар. Не можел да се примири с ниското заплащане, неуважението към работниците и кризата у нас и решил да стегне куфара за Германия.

И тъй като бил с професионално образование за електротехник, чрез Агенцията по заетостта кандидатствал за работа по специалността си в страната с най-добра икономика в Европа.

„Заминах в Германия с ясната цел да бъде електротехник, но когато пристигнах, ми заявиха, че нямам необходимата квалификация. Насочиха ме към друга професия. Така не след дълго започнах работа в завода за производство на автомобилите „Ауди“ в Инголщат“, разказа Иван. Той се трудел на поточна линия, където слагал скобите за закрепване на купетата. Работното му време било 6 часа с 2 паузи по 15 минути.

Законодателството в Германия не позволява повече от 20 години труд първа категория и затова, когато Иван достигнал края на този период, се пенсионирал. Сега 57-годишният мъж получава 2800 евро на месец от немската държава и казва, че ако може да върне времето назад, отново би заминал за Германия и би се захванал с този тежък труд.

Нашенецът се гордее, че е успял да възпита сам дъщеря си, след като през 1991 година съпругата му починала. На неговите плещи паднала цялата родителска отговорност, но той се справил перфектно и днес момичето е четвърта година старши специализант по коремна хирургия в Германия.

Когато се уверил, че тя е напълно самостоятелна и може да се справи с всичко, Иван решава да се върне в родната страна и да се погрижи за възрастните си майка й баща. Прави ремонт на семейната къща и подобрения на имота, които да им осигурят комфорт.

„Родителите ми са пенсионери, единият взима 270 лв., а другия – 208 лв. Имат нужда от помощ, защото са на 78 и на 74 години“, споделя той. Не крие, че без неговата немска пенсия трудно биха се справили, и бързо прави сравнение с живота в Германия.

„Хранителните продукти тук са много скъпи. За сравнение – килограм пилешки бутчета там струват 2 евро, а в България – 5 лв. Качеството на храната също е различно. Безспорно има двоен стандарт“, категоричен е еленчанинът.

Това обаче, което му прави най-неприятно впечатление, е замърсяването. „Много е грозно, когато видя млади хора да изхвърлят боклуци по улицата. За съжаление, това е ежедневие. Всеки бърза, всеки е забол глава в телефона си, никой не поздравява“, допълва Иван.

Галина Георгиева | Борба.БГ